Друг Дендарии му донесе комплект чисти дрехи на Майлс, взети от складовете на „Ариел“. Този път всички отличителни знаци грижливо бяха махнати. На третия ден той се отказа от опитите да закопчае панталоните от униформата на Нейсмит и премина на свободните корабни трикотажни панталони. И в този момент го озари вдъхновение.
„Няма да могат да ме накарат да се представям за Майлс, ако не приличам на него.“
След това нещата в главата му малко се замъглиха. Един Дендарии толкова се раздразни от непрекъснатото искане за допълнително, че домъкна цял кашон, изсипа го на пода и каза на Марк повече да не го безпокои. Марк остана сам — с плана си за спасение. Беше чувал за затворници, които само с една лъжица пробивали тунел извън килията. Не можеше ли и той да стори същото?
Нямаше друга работа, пък и като се познаваше, намери смисъла на живота си. От непоносимо много часовете за многоскоковото ускоряване през Комар изведнъж му се сториха недостатъчни. Той прочете описанията на калоричността на храните. Ако поддържаше максимално обездвижване, една табла с храна беше достатъчна за осигуряване на телесния му енергиен баланс. Всичко останало щеше да го направи да не прилича на Майлс. Ако данните бяха верни, всяка четвърта табла трябваше да дава до един килограм излишна телесна маса. Много лошо, че целият кашон съдържаше само едно меню.
Дните, които оставаха, едва ли щяха да са достатъчно за проекта му. Все пак някой и друг килограм излишно тегло на тялото му нямаше къде да се скрие. Към края, изплашен от мисълта, че времето изтича, той ядеше непрекъснато, докато почувства такава пронизваща болка, че се принуди да спре. Удовлетворението, бунтът и наказанието се сляха в едно.
Куин влезе, без да чука, и брутално запали лампите. Пълната тъмнина внезапно се смени с ярка светлина.
— Ох! — Марк се сви и вдигна ръце към очите си. Разбуден от неспокойната си дрямка, той се претърколи на леглото и погледна часовника на стената. Куин беше дошла половин дневен цикъл по-рано, отколкото бе очаквал. Ако това означаваше, че вече наближават Комаранската орбита, трябва да бяха включили на максимално ускорение. „Оо, Господи.“
— Ставай — каза Куин и сбърчи нос. — Измий се. Облечи тази униформа. — Тя сложи в краката му нещо зелено със златни отблясъци. Беше очаквал да му я подхвърли, но от почтителното й внимание заключи, че това трябва да е една от униформите на Майлс.
— Ще стана — каза Марк. — И ще се измия. Но няма да облека тази униформа. Нито никоя друга.
— Ще правиш каквото ти се каже.
— Това е бараярска офицерска униформа. Символ на истинската власт, и те съответно я пазят. И бесят всеки, който я носи без да има право. — Той отметна завивките и седна. Чувстваше се малко замаян.
— Боже Господи! — възкликна Куин задавено. — Какво си направил?
— Предполагам — каза той, — че въпреки всичко може би ще се опиташ да ме напъхаш в униформата. Но може би преди това ще трябва да помислиш за ефекта. — И се запрепъва към умивалнята.
Докато се миеше и обезкосмяваше, огледа резултатите от опита си да се спаси. Времето не беше достатъчно. Вярно, беше си възвърнал килограмите, които беше изгубил, за да се представя на Ескобар за адмирал Нейсмит, плюс, може би, и малко отгоре, и то само за четиринайсет дни, вместо за една година, колкото ги беше смъквал. Имаше и наченки на двойна брадичка. Беше доста надебелял, коремът му — той внимателно се размърда — почти висеше. „Не е достатъчно, все още не е достатъчно.“
Куин си беше Куин: тя искаше да се убеди лично и се опита да му нахлузи бараярската униформа. Той се постара да се отпусне. Видът му беше… много невоенен. Тя се отказа, изруга и го остави да се облича сам. Той избра чисти корабни трикотажни панталони, меки фрикционни чехли, свободна бараярска цивилна куртка с дълги ръкави и украсен параден офицерски колан. За момент се замисли дали Куин ще се ядоса повече, ако просто го препаше, или се пристегне така, че коремът му да изпъкне. Погледна физиономията й, която беше вкисната, сякаш беше пила оцет, реши, че ще е по-добре второто, и така и направи.
Тя усети, че настроението му е на обречен на смърт, и попита саркастично:
— Доставя ли ти удоволствие?
— Последното удоволствие за деня. Прав ли съм?
Тя разпери ръце в знак на мълчаливо съгласие.
— Къде ще ме водиш? Всъщност къде сме?
— Орбита Комар. Тайно ще отидем със совалка на една от бараярските военни космически станции. Там ще имаме съвсем тайна среща с шефа на Имперската сигурност капитан Саймън Илян. Той е пристигнал с бърза куриерска совалка от щаба на ИмпСи на Бараяр поради доста двусмисленото кодирано съобщение, което му изпратих, и много иска да разбере защо съм прекъснала рутинните му задължения. Ще иска да знае какво но дяволите е било това толкова важно нещо. И — гласът й премина във въздишка — аз ще трябва да му кажа.