Графът тъжно се усмихна.
— Разбирам. Добро отмъщение. Много артистично. Щеше да успее.
— След това, като нов граф Воркосиган, трябваше да започна кампания да застана начело на империята.
— Е, това щеше да се провали. Сер Гален го е очаквал. След това в хаоса, причинен от този провал, е трябвало да въстане Комар. Това е искал той. После ти щеше да си следващата жертва от фамилията Воркосиган. — Той, изглежда, стана по-спокоен — професионалист, които обсъжда нелепи заговори.
— Вашето убийство беше единствената причина за моето съществуване. Преди две години бях напълно подготвен за това. С тази цел изтърпях всичките тези години живот при Гален.
— Не унивай — посъветва го графинята. — За повечето хора това е единствената причина за съществуване.
Графът допълни:
— След като стана известно за готвения заговор, ИмпСи събра огромен куп документация за теб чак до последното ти изчезване от Земята преди два месеца. По в тази документация няма нищо, което да подсказва, че твоето, хм, последно приключение в Джексън Хол е било някакъв вид латентно програмиране, свързано с проектираното ми убийство. Има ли някаква такава връзка, или не? — На лицето му се изписа леко съмнение.
— Не — каза Марк твърдо. — Бях програмиран достатъчно добре, за да не го зная. Това не е нещо, което може да остане незабелязано. Във всеки случай не по начина, замислен от Гален.
— Не съм съгласна — неочаквано се обади графиня Воркоеиган. — Ти беше създаден за това. Но не от Гален.
Графът повдигна въпросително вежди.
— От Майлс, страхувам се — обясни тя. — Напълно неумишлено.
— Не разбирам — каза графът.
Марк също не разбираше.
— Бях с Майлс на Земята само няколко дни.
— Не зная дали си готов за това, но ще ти разкажа. Да тръгнем оттам, че ти си имал три модела, от които да се учиш да бъдеш човешко същество. Джексънианските роби, комаранските терористи… и Майлс. Бил си пропит с Майлс. Съжалявам, но Майлс си мисли, че е странствуващ рицар. Едно рационално правителство не би му позволило да притежава дори и джобно ножче, камо ли пък космическа флота. И така, Марк, когато накрая см бил принуден да избираш между две очевидни злини и един луд… ти си предпочел лудия.
— Аз мисля, че Майлс се справя много добре — възрази графът.
— Ах! — Графинята зарови лице в ръцете си. — Любими, ние разглеждаме поведението на един млад човек, върху когото Бараяр стовари толкова непоносими товари, толкова болка, че той създаде напълно нова личност, в която да избяга. След това убеди няколко хиляди галактически наемници да подкрепят неговата психоза и отгоре на всичко успя да убеди бараярската империя да плати за всичко това. Адмирал Нейсмит е адски повече от един обикновен камуфлаж на ИмпСи и ти знаеш това. Приемам, че е гений, но не се опитвай да ме убеждаваш, че е с всичкия си. — Тя замълча. — Не. Това не е вярно. Защитните клапани на Майлс действат. Аз всъщност няма да започна да се безпокоя за неговия разсъдък, докато той не се раздели с идеята за малкия адмирал. Това е един изключително балансиращ акт, във всички отношения. — Тя погледна Марк. — И почти невъзможен за следване, поне според мен.
Марк никога не беше смятал Майлс за сериозно луд. Беше го схващал като съвършен. Всичко това беше много обезпокоително.
— Дендарии наистина служат като прикритие за операциите на ИмпСи — каза графът, който също изглеждаше малко разтревожен. — В случая, забележително добре.
— Така е, разбира се. Иначе ти не би разрешил на Майлс да ги държи, така че той се погрижи за това. Аз само искам да посоча, че официалната им дейност не е единствена. И… ако Майлс някога престане да има нужда от тях, това няма да стане една година преди ИмпСи да намери основания да прекъсне тази връзка. И ти съвсем искрено ще вярваш, че действуваш напълно логично.
Защо не го обвиняват? Той набра кураж да зададе въпроса гласно.
— Защо не ме обвинявате в убийството на Майлс?
Графинята погледна съпруга си и му прехвърли въпроса, а той кимна и отговори. Дали от името и на двамата?
— В рапорта на Илян се казва, че Майлс е застрелян от барапутрански командос от силите за сигурност.
— Но той нямаше да бъде на огневата линия, ако аз не бях…
Граф Воркосиган вдигна ръка.
— Ако той не беше решил глупашки да застане на нея. Не се опитвай да прикриеш истинската си вина като поемаш повече, отколкото трябва. Аз самият съм сторил твърде много смъртни грешки, за да бъда излъган по този начин. — Той погледна ботушите си. — Освен това ние разгледахме нещата в по-далечна перспектива. Въпреки че твоята индивидуалност и лице са забележимо различни от тези на Майлс, децата ти генетично няма да се различават. Не ти, но твоят син, може би, ще отговаря на нуждите на Бараяр.