— Само за да се запази системата Вор — допълни сухо графиня Воркосиган. — Една съмнителна цел, любов моя. Виждаш ли се като дядо-наставник на теоретичните деца на Марк, така както твоят баща за Майлс?
— Боже опази! — промърмори графът пламенно.
— Внимавай за собственото си състояние. — Тя се обърна към Марк. — Проблемът е… — тя отмести поглед, — ако не успеем да възстановим Майлс, ти вече няма да бъдеш изправен пред една връзка, а пред едно задължение. Най-малкото ще отговаряш за въоръжението на няколко милиона души в твоя регион; и ще ги представяш в Съвета на графовете. Това е задължение, за изпълнението на което Майлс е обучаван още от самото си раждане. И не съм сигурна, че то може да се поеме така внезапно.
„Сигурно не, оо, сигурно не.“
— Не зная — каза графът замислено. — С мен се случи точно така. До навършване на единайсетгодишна възраст аз не бях наследник, а само заместник. Признавам, че след убийството на моя брат потокът от събития облекчи за мен промяната на съдби. Всички ние толкова много искахме да отмъстим във войната на Лудия Юри. Преди да вдигна глава и да си поема дъх, напълно възприех факта, че някой ден ще стана граф. Макар че не можех да си представя, че този някой ден ще бъде дълъг петдесет години. Възможно е и ти, Марк, да трябва да се учиш и да се подготвяш много години. Но е възможно също графството да ти се поднесе още утре.
Мъжът беше на седемдесет и две стандартни години — средна възраст за галактиката, почти пределна за суровия Бараяр. Граф Арал беше живял, без да щади себе си. Дали се беше износил напълно? Неговият баща, граф Пьотър, бе живял двайсет години повече — цял един втори живот.
— Ще приеме ли Бараяр клон за ваш наследник? — попита Марк, изпълнен със съмнение.
— Мина времето за създаване на един или друг вид закони. Този случай ще бъде едно сериозно изпитание. По един или друг начин ще им набия в главите, че трябва да приемат.
Марк не се съмняваше в това.
— Но е рано да започваме юридическа война, докато нещата с изгубената криокамера не се изяснят. Засега официалната версия е, че Майлс е по служба, а ти ни посещаваш за първи път. Всичко е съвсем вярно. Едва ли е необходимо да подчертавам, че подробностите са тайна.
Марк поклати глава и кимна в знак на съгласие. Чувстваше се замаян.
— Но… необходимо ли е това? Да предположим, че не съм бил създаден, а Майлс беше убит някъде в изпълнение на задълженията си. В такъв случай ваш наследник щеше да е Иван Ворпатрил.
— Да — каза графът. — И след единайсет поколения преки наследници фамилията Воркосиган щеше да престане да съществува.
— Какъв е проблемът тогава?
— Проблемът е, че случаят не е такъв. Ти наистина съществуваш. Проблемът е… че винаги съм искал синът на Корделия да е мой наследник. Обърни внимание, че според обикновените стандарти става дума за твърде голяма собственост.
— Мислех, че вашите наследствени имоти са загубени след разрушаването на Воркосиган Вашной.
Графът вдигна рамене.
— Някои останаха. Тази резиденция например. Но моята собственост не се изчерпва само с имоти. Както каза Корделия, тя е свързана и с длъжност. Ако признаем твоята претенция върху нея, ти ще можеш да я наследиш.
— Можете да я запазите — каза Марк искрено. — Аз ще подписвам всичко.
Графът намигна.
— Приеми го само за сведение, Марк — каза графинята. — Някои от хората, с които ще се срещнеш, ще мислят повече как да се уредят тези въпроси. Ти просто ще трябва да си запознат с необявения дневен ред на заседанията.
Графът разсеяно въздъхна, но когато го погледна, лицето му беше застрашително сериозно.
— Това е вярно. И има един списък, който не само не се обявява, но за който не може и да се говори. Ти трябва да бъдеш предупреден.
Дотолкова не можеше да се говори, че очевидно на граф Воркосиган му беше трудно да говори за него.
— За какво се отнася? — попита внимателно Марк.
— Съществува… една фалшива теория за предаване по наследство с шест възможни линии на наследници, според която ако император Грегор умре, без да остави наследник, аз съм този, който трябва да наследи трона.
— Да — каза нетърпеливо Марк, — разбира се, зная това. В заговора на Гален се използуваше този аргумент. Вие, след това Майлс, след него Иван.
— Да, сега съм наред аз, след това Майлс, след него Иван. И в момента Майлс е… технически… мъртъв. По този начин само аз съм преди теб, и при това взет на мушка.