Изправиха се. Гледаха го изненадани и побеснели от яд. За Бога, каква лека победа очакваха. Съвсем лека. Рефлексите му не бяха влизали в действие отпреди две години и той вече беше останал без дъх. И все пак по-голямото му тегло го правеше по-устойчив. „Трима срещу един изглеждащ сакат, дебел, малък, изгубен чужденец, а? Харесва ви, нали? Хайде, елате, малки канибалчета.“ Усмихна се и разтвори ръце за покана. Все още стискаше торбата от пекарната.
И двамата скочиха срещу него, разкривайки ясно намеренията си. Чисто отбранителните хватки на карате продължиха да действат ефикасно. Сипеха се неуморно, докато накрая двамата не се намериха на земята разтреперани, рухнали, жертви на собствената си агресия. Марк натисна с длан челюстта си, засегната от един несръчен, но достатъчно силен удар. Следващият рунд не беше толкова успешен за него. В края на рунда вече не можеше да ги достигне, а после изпусна торбата от пекарната, която веднага беше стъпкана. След това едното момче се вкопчи в него, а другите две започнаха да го налагат с юмруци съвсем неспортсменски. Той се задъха. Планираше едно хвърляне във въздуха, след което да побегне по улицата. Може би с това щеше да се тури край, което щеше да бъде добре за всички, ако един от идиотските хулигани, навеждайки се, не измъкна отнякъде очукана шокова палка и не замахна към него. Марк едва не го уби с мигновен ритник в шията, но отмести навреме крака си и ударът завърши малко встрани. Дори и през ботуша почувства как плътта се размаза — болезнено усещане, което рикошира по цялото му тяло. Марк се сви ужасен. Момчето лежеше на земята и гърлото му клокочеше. „Не, аз не съм трениран да се бия. Аз съм трениран да убивам. Оо, мамка му.“ Беше разкъсал ларинкса. Молеше се да не е скъсал някой основен вътрешен кръвоносен съд. Другите двама нападатели замръзнаха ужасени.
От ъгъла дотича Иван.
— Какво правиш, по дяволите? — извика той уплашено.
— Не зная — отвърна задъхано Марк. Беше се привел, опрял ръце на коленете си. Новата му риза беше изпръскана с кръв, която шуртеше от носа му. Със закъсняла реакция беше започнал да трепери. — Те се нахвърлиха върху ми. — „Но аз ги дразнех.“ Защо, по дяволите, бе направил това? Всичко стана толкова бързо…
— Този мути с вас ли е, войнико? — попита мършавото момче изненадано и уплашено.
Марк виждаше по лицето на Иван как той се бори с желанието да се откаже от всякаква връзка с него.
— Да — каза най-после Иван приглушено. Големият хулиган, който все още беше на крака, се дръпна, обърна се и побягна. Мършавото момче беше приковано към сцената от присъствието на ранения си приятел и старата жена, макар, изглежда, също да искаше да побегне. Вещицата, която беше станала и докуцукала до съборения си шампион, сипеше срещу Марк обвинения и заплахи. Тя като че ли беше единствената личност, която не се беше уплашила от зелената офицерска униформа на Иван. После пристигна общинската стража.
След като се увери, че за ранения хулиган ще бъдат взети мерки, Марк млъкна и остави на Иван да се оправя. Иван лъжеше като… командос, за да не допусне името Воркосиган да се свърже със скандала. Общинската стража, на свои ред, разбирайки кой е Иван, смъмри старицата и бързо ги освободи. Марк отказа да предяви обвинения, без да се наложи Иван да го убеждава. Трийсет минути по-късно вече се връщаха с наземната кола. Този път Иван караше много по-бавно. Остатъчен ужас, реши Марк. Нали едва не бе загубил поверения му клон.
— Къде, по дяволите беше стражът от външната охрана, който трябваше да бъде моят ангел-пазител? — попита Марк, като внимателно опипваше контузиите по лицето си. Носът му най-сетне беше престанал да кърви. Иван не го пусна в колата, докато кръвта не спря и той не се увери, че няма отново да рукне.
— Кой мислиш извика общинската стража? Външната охрана трябва да е дискретна.
— Оо! — Ребрата го боляха, но май нямаше нищо счупено. За разлика от своя прогенитор, той никога не беше чупил кост. Мути! — Дали на Майлс щеше да му се случи тази дивотия? — Единственото, което беше сторил на тези хора, беше, че мина покрай тях. Ако Майлс беше облечен като него и беше самичък като него, дали щяха да го нападнат?