Люк рязко си пое дъх. Не беше мислил за Карла по този начин. Бе я възприемал като момиче, което не осъзнава какво представлява животът в „Рокинг Ем“.
Тен съчувствено се усмихна.
— Здраво си се оплел.
— Направи и на двама ни една услуга, Тен — каза Люк и упорито се вгледа в другия мъж.
— Разбира се.
— Престани да се месиш в живота на Карла. Когато се навърташ около нея като квачка, започвам да мисля колко е вкусно пилешкото.
Тен отметна назад глава и се засмя. Продължаваше да се смее и когато Люк ядосано тръгна към хамбара.
Седма глава
— Намери ли призрачния кон? — попита Тен. Гласът му бе безизразен, но сивите му очи блестяха от съчувствие и смях. Люк бе прекарал дълги часове на пасбището, за да избегне близостта с Карла, под предлог, че търси митичния черен жребец, който живее в тесните червени каньони и скалистите проломи в югоизточната част на „Рокинг Ем“.
— Не, но един-два пъти видях следите му — отвърна Люк, докато сипваше в чинията си огромна порция говеждо печено, пържени картофи и сос.
Не вдигна поглед, когато Карла сложи до чинията му купа с хрупкав зелен боб. Измъчваше го мисълта, че я е тласнал в ръцете на някой колежанин. Дните му се струваха все по-дълги и по-дълги, но дори и смъртно уморен, достатъчен бе един поглед и в тялото му се забиваха горещите остриета на желанието.
Реши да не се прибира. Пет дни се скита из „Рокинг Ем“, спеше навън и се будеше с пламнало, изгарящо от страст, тяло. През деня преследваше мислите си, сякаш бяха облачни сенки, които летяха над лицето на земята.
На петия ден все още не бе наясно със себе си. Не можеше да приеме, че Карла е лежала в прегръдките на друг мъж, но си внушаваше, че загубата на девствеността й би му помогнала да я убеди да бъдат заедно.
Желаеха се. И двамата бяха на подходяща възраст. Можеха да си принадлежат, да удовлетворят страстта и да продължат да живеят по единствения разумен начин.
Отделно.
Тя дойде тук, за да се излекува от мен. Защо да се въздържаме, по дяволите? Защо не вземем това, което и двамата искаме толкова силно, че не можем да се погледнем, без да изтръпнем?
— Благодаря — рече Люк на Карла с по-рязък глас, отколкото искаше.
Тя се усмихна нежно и колебливо. Лицето му беше сурово. Откакто се скараха с Тен, се успокоиха и не се дразнеха. Тен не говореше за Люк, нито за чувствата й към него.
Няколко мига блестящите синьо-зелени очи непредпазливо се взираха в Люк с жажда. Изглеждаше уморен и измъчен.
Карла се върна в кухнята. Бе измила съдовете от вечерята и размесваше тесто за курабии. Каквото и количество да приготвеше, изчезваха за часове. Понякога си мислеше, че мъжете хранят кравите с тях.
— Има ли още кафе? — извика Люк от трапезарията.
— Два-три литра. Има ли достатъчно сос?
— Можеш да донесеш още.
Карла се усмихна, напълни чиния със сос, взе две ръкавици и ги уви около тънката гореща дръжка на кафеника.
— Къде е Тен?
Люк се намръщи.
— Предполагам, че е в спалнята. Защо? Имаш ли нужда от нещо?
— Не. Просто се чудех как е ръката на Коузи.
Люк взе чинията със соса и започна да полива картофите.
— Какво е направил Коузи?
— Порязал се е, а не иска да отиде на лекар. Заших ръката му колкото можах, но не съм хирург.
Люк се обърна към Карла, наклони чинията и сосът се разля върху масата.
— Какво си направила? — попита той.
— Заших Коузи с извита игла и копринен конец от моя лагерен несесер. Преди години Кеш ме научи как да го правя. Той непрекъснато се порязва, когато прави изследвания на открито. В повечето случаи е достатъчно да се направи превръзка, но Коузи не искаше и да чуе. Каза, че му трябва само обикновена стара игла и конец. Когато свърших, потопи ръката си в отвара от тинтява, с която мажат раните на телетата.
— Сосът!
Люк сведе поглед, загреба с пръст соса и го облиза. Карла му наля кафе. Двата месеца работа в ранчото я бяха научили да се справя с тежките кухненски съдове.
— Ловко го правиш — отбеляза Люк.
Карла го погледна удивено.
— Какво?
В миг той забрави какво искаше да каже. Очите й бяха близо до него, сочните розови устни с меката си извивка безмълвно го подканяха.
— Кафеника — рече Люк с плътен глас. — Справи се с него без проблеми.