Карла се усмихна.
— Не е ли минавал оттук пътят на хората, обявени извън закона?
— Съвсем близо — призна Люк. — Един от моите прапрадеди вероятно е яздел с бясна скорост по тези места, видял земята, харесал я и се върнал, веднага след като се освободил от хората, които го преследвали.
— Преследвали? Хайка?
— Зависи с кого говориш. Ако разговаряш с лявото крило на семейството, казваш, че Кейс Макензи просто се е опитвал да върне златото на законния му собственик. Ако разговаряш е другите, кълнеш се, че тъкмо Кейс Макензи ограбил една банка и хванал пътя с тридесет килограма злато в торбата.
— Ти на кого вярваш?
— Преди защитавах първата версия, но след това показах златото на брат ти…
— Златото у теб ли е?
— Около една шепа. Кеш веднага каза, че не е от повърхностен слой. Порови се из старите вестници. Оказа се, че банката е приемала депозити от мините „Хард Лак“, „Шин Сплинт“ и „Мос Крик“. Тяхното злато е от повърхностни слоеве — загладено от водата на късове или стрито на прах в речните дъна. А онова, което е носел моят предшественик, е било остро, ярко и е минавало през кварца като слънчева светлина през пролетни води. Брат ти го погледна и каза, че е от мината на Лудия Джак.
— Кеш никога не ми е разказвал за това.
— Помолих го да не казва на никого, дори на теб. Представяш ли си как ще плъпнат иманярите и набързо ще изровят земята в ранчото.
— Не се шегуваш, нали? Златото, което имаш, наистина ли е от легендарната мина на Лудия Джак?
— Мината може да е митична, може и да не е — сухо каза Люк. — Златото е било истинско, както и Лудия Джак Търнър.
— Какво кара Кеш да мисли, че е от твоето ранчо?
— Златото, предавано от поколение на поколение в моето семейство, много прилича на златото от други мини в тази област — същото съотношение на калай, сребро, олово, мед или каквото е там. Пък и семейната история го потвърждава. Кейс имал брат, който се оженил за едно момиче, което открил да тича като обезумяло из земите на мустангите. Тя била приятелка на Лудия Джак. Местността се пада на юг. Тъй като Лудият Джак ходел пеша, вероятно мината с била наблизо. Съобщавам ти мнението на Кеш и трябва да ти кажа, че оттогава насам я търси всеки път, когато дойде. Кейс Макензи не е харесал само земята. Тук намерил момиче, чийто баща не бил достатъчно бърз с пистолетите, нито е имал достатъчно късмет с миньорската кирка. Мария Търнър наследила правата върху водата на Екоу Крик, Уайлд Хорс Спрингс и Тен Сентинелс Сип, както и правата върху минералните залежи на голяма територия. Всеки обявен извън закона човек от цялата проклета област лагерувал на прага й.
Карла затвори очи и бавно се отпусна, заслушана в плътния глас на Люк, който й разказваше за хора, живели преди повече от век, хора, за които местността Фор Корнърс е била обетована земя, върху която още не бил стъпвал бял човек, а индианската история била толкова стара, че по-голямата част от нея вече била забравена.
— Виждал съм снимки на Мария — продължи Люк. — Знам защо обявените извън закона се навъртали наоколо. Била е красавица. Предизвиквала мъжете, защото храбростта й била пословична. И всеки се втурвал презглава да улови лунната светлина в шепите си и да й я поднесе само за да зърне усмивката й. — Люк отпи глътка кафе. Карла се бе втренчила в него и го гледаше с обожание. — Мария държала на земята и настройвала обявените извън закона един срещу друг, както правела кралица Елизабет през деветнадесети век. Не позволявала никому да властва над нея. Цели две години продължила борбата за благоволението й. Който се приближал до нея, неизменно след време бивал убит. Тогава се появил един мъж, стрелец от класа, с когото никой не можел да излезе на глава. Бърз и внимателен, той нито веднъж не се хванал в клопките им.
— Какво станало?
— Мария имала късмет. Този мъж бил Кейс Макензи.
— Човекът със златото?
— Същият. — Люк се усмихна. — Той нямал намерение да се жени. Не възнамерявал дори да се влюби. И ненадейно прописал стихове. Възпявал жената, чиято коса била с цвета на планински мед. — Той погледна Карла. — Като твоята. Очите ти също приличат на очите на Мария, ясни и прями. И устните ти са като нейните. Устни, които карат мъжа да иска… — Люк не довърши. Взе чашата и отново отпи. — Може би в жилите ти тече кръв от Търнърови, слънчице. Колкото повече те гледам, толкова повече ми напомняш за Мария. — Люк въздъхна и наум изруга късмета си. До него седеше жената, която желаеше, но не можеше да има. — Мария се оказала жената, която Кейс търсил. Дълго издирвал сина на Лудия Джак Търнър, за да му даде дела от златото на баща му. Било късно за Джони Търнър, но не и за дъщеря му Мария. Тя използвала богатството си, за да уреди живота в имението… — Люк се сети как преди години той бе чул от баща си същата история. — Мария родила осем деца на съпруга си. Едното било Матю Кейс Макензи, бащата на дядо ми. След него е Лукас Тайръл Макензи, след това е баща ми, Самюел Матю Макензи и после съм аз, Лукас Кейс Макензи. Оттогава ранчото се предава по наследство в ръцете на този, който има смелостта да се занимава със земеделие и животновъдство в този район.