Той не ме обичаше преди години. Не ме обичаше снощи. Не ме обича и сега.
Нищо не се е променило.
Не, променило се бе. Тя не беше същата. Нямаше да побегне от гнева му, нито щеше да се омъжи за човек, който не я обича.
— Остатъкът от живота ти изглежда страшно висока цена — с равен глас рече тя.
Люк я погледна остро, но видя само женското отражение на своята безизразност. Това го изненада. Беше свикнал да вижда как на лицето й се сменят различни настроения и чувства.
— Знаех какъв е залогът, когато взех картите в ръцете си — рязко заяви той и отмести поглед от изящните й женствени форми, които се издигаха над тъмнозеления спален чувал. — Побързай и се облечи! Ако не се измъкнем навреме, може да останем с дни. По високите места вече вали.
— Не те задържам.
— Малкият ти джип няма да измине и триста метра по пътя. Ще трябва да дойдеш с мен. Ще вземем джипа ти по-късно.
— Не.
— Какво?
— Не — хладно повтори Карла. — Не. Дума, която означава отказ. Отрицание. Обратното на да. — Изрече всяка сричка твърдо, непоколебимо. — Няма да дойда с теб в твоя джип. Няма да дойда в града с теб. Няма да се омъжа за теб. Дойдох в каньона Септембър на почивка. Ще си я осигуря. Ако не ти харесва, можеш да си вървиш.
Люк обърна глава. Никога не беше чувал Карла да говори с назидателен и заповеден тон.
Но тя бъркаше, защото бе наивна. Той знаеше какво трябваше да се направи.
— Слушай, момиче…
— Слушах — прекъсна го Карла — А сега ти ме чуй! Първо, не съм момиче. Второ, стана ясно, че искаш да се омъжиш за мен по задължение. И трето, сватба няма да има.
— Четвърто — намеси се Люк. — Може би вече си бременна. Помислила ли си за това, момиче? Или взимаш хапчета?
— Не е твоя работа — спокойно каза тя.
— Какво значи това?
— Не е твой проблем.
— За какво, по дяволите, говориш? Разбира се, че е мой проблем! Или не знаеше, че трябват двама, за да се направи бебе?
— И само един, за да се износи. Сещаш ли се за кого от нас става дума?
Люк гневно я изгледа. Тя остана спокойна. Младият мъж бавно проумяваше, че Карла наистина бе пораснала. Бе горда и неотстъпчива. Страстта, с която му се отдаде предната нощ, бе доказателство за силата на чувствата й. Момичето, което избяга от него преди три години, бе станало жена с хладни очи и пламенни страсти. Комбинацията беше вълнуваща.
Той почувства как расте възбудата му и се разгневи сам на себе си. Тялото му изневеряваше само при мисълта за Карла, а присъствието й го влудяваше.
— Какво мислиш да кажеш на Кеш, когато започнеш да наедряваш и да не закусваш? — студено попита той.
— Ако се случи това — а то в никакъв случай не е сигурно — ще кажа на Кеш, че някъде през май следващата година ще стане чичо.
Люк бързо си пое дъх. Мисълта, че Карла може да има дете, го изпълни със странно чувство.
— Тогава Кеш ще направи всичко възможно да ме убие — посочи Люк. — Това ли искаш? Отмъщение?
— Не се тревожи. Ще дам ясно да се разбере, че съм отказала на великодушното ти предложение за брак.
— Това няма да бъде достатъчно. Той ще иска да знае защо. Затова се опитай да изтъкнеш твоите така наречени причини пред мен. Защо не искаш да се омъжиш за мен?
— За разлика от теб Кеш е достатъчно умен сам да прецени, че не искам да прекарам остатъка от живота си като твой затворник.
Люк рязко си пое дъх.
— Странно е, че се изразяваш така. И аз не го желая, а то неминуемо ще се случи. Ще започнеш да гледаш на „Рокинг Ем“ като на затвор.
— Грешиш. Аз обичам ранчото.
— За няколко седмици. През лятото. А зимата, Карла? Какво ще кажеш за някой ден, в който ще се прибера, след като съм разбивал лед в поилките и заваря децата ми да плачат изплашени, защото майка им пищи заедно с вятъра? И тогава какво?
Миналото изпълваше с болка плътния глас на Люк. Гневът на Карла се стопи и сърцето й бе обзето от обич и състрадание. Копнееше да го избави от мрака, да го изцели, да му върне надеждите в бъдещето. Бе безсилна пред миналото, а и не знаеше как да го накара да повярва в тяхното бъдеще. В нея.
— Съжалявам, Люк. Толкова съжалявам. — Гласът на Карла заглъхна от усилието, което полагаше да не се разплаче. — Моля те да ми повярваш. Бих дала всичко, за да мога да променя миналото ти. С изключение на предната нощ. Не бих я заменила с нищо, Люк. Животът е пред мен. Искам да живея с мисълта, че веднъж, поне веднъж, съм докоснала слънцето.
Над каньона проехтя гръм, предшестван от мълния. Под навеса лъхна свежия аромат на дъжд. Дочу се тупкане на отделни капки, подобно на оркестър, който се разсвирва, после леко, ритмично започна да вали.