След като напуснала двора на брат си, Рена Таргариен отлетяла първо до Староград, с надеждата, че своенравната ѝ дъщеря може да е потърсила близначната си сестра. Лорд Донел, както и Върховният септон, я приели с почитание, но никой от двамата не могъл да ѝ предложи помощ. Кралицата могла да посети за малко дъщеря си Рела, толкова подобна и в същото време толкова различна от близначката си, и може да се надяваме, че е намерила малко балсам за болката си там. Когато Рена изразила съжаление, че не е била по-добра майка, послушницата Рела я прегърнала и казала:
— Получила съм най-добрата майка, която всяко дете би могло да пожелае, Майката Горе, и на теб трябва да благодаря за нея.
След като кралицата напуснала Староград, Сънеплам я отнесла на север, първо до Планински рай, после до Крейкхол и Скалата на Кастърли, чиито лордове я били посрещнали гостоприемно преди време. Никъде не бил виждан дракон освен нейния; нито дори шепот не бил чут за принцеса Ерея. Оттам Рена се върнала на Светлия остров, за да се изправи отново срещу лорд Франклин Фарман. Годините не били направили негово благородие по-обичлив към кралицата, нито по-благоразумен в избора как да говори с нея.
— Бях се надявал, че милейди сестра ми може би ще се върне у дома, за да изпълни дълга си, след като избяга от вас — казал лорд Франклин, — но нямаме никаква вест от нея, нито за дъщеря ви. Не мога да твърдя, че познавам принцесата, но бих казал, че добре се е отървала от теб, както и Светъл остров. Ако се появи тук, ще я отпратим, точно както направихме с майка ѝ.
— Не познавате Ерея, това поне е вярно — отвърнала Нейна милост. — Ако тя наистина стигне до тези брегове, милорд, вероятно ще откриете, че не е толкова снизходителна като майка си. О, и ви желая късмет, ако се опитате да „отпратите“ Черното страшилище. Балерион много хареса брат ви, вече може да му се е дощяло друго блюдо.
След Светлия остров историята губи дирята на Рена Таргариен. Тя нямало да се върне в Кралски чертог или на Драконов камък до края на годината, нито да се появи в седалището на някой лорд в Седемте кралства. Имаме откъслечни съобщения за Сънеплам, виждан на север чак при Могилите и бреговете на Трескавата река, а на юг чак до Червените планини на Дорн и каньоните на Торентайн. Рена отбягвала замъци и градове, но тя и нейният дракон били зървани в полет над Пръстите и Лунните планини, мъгливите зелени гори на нос Гняв, Островите на Щита и Арбор… но никъде Рена не потърсила човешка компания. Търсела дивите, самотни места, пометени от ветрове тресавища, тревисти равнини и блата, скали и стръмнини, и планински клисури. Все още ли търсела някакъв знак от дъщеря си, или просто желаела самота? Никога няма да научим.
Дългото ѝ отсъствие от Кралски чертог било за добро обаче, защото кралят и неговият съвет ставали все по-раздразнени от нея. Описанията за сблъсъка на Рена с лорд Фарман на Светлия остров ужасили краля, както и лордовете му.
— Полудяла ли е, да говори така на лорд в собствения му замък? — казал лорд Малък лес. — Да бях аз, щях да ѝ отрежа езика.
На което кралят отвърнал:
— Надявам се, че не бихте направили наистина такава глупост, милорд. Каквото и да е, Рена остава кръвта на дракона и моя сестра, която обичам.
Негова милост не оспорил мисълта на лорд Малък лес, трябва да се отбележа, само думите му.
Септон Барт го е казал най-добре. „Силата на Таргариените произтича от техните дракони, онези страховити зверове, които някога опустошиха Харънхъл и унищожиха двама крале на Полето на огъня. Крал Джеерис знае това, също както го знаеше неговият дядо Егон; силата винаги е тук, а с нея — заплахата. Негова милост обаче схваща една истина, която убягва на кралица Рена: заплахата е най-ефективна, когато остане неизречена. Всички лордове на владението са горди мъже и с посрамването им не се печели много. Един мъдър крал винаги ще позволи да запазят достойнството си. Ще им покаже дракон, да. Те ще запомнят. Говориш ли открито как ще им изгориш замъците, хвалиш ли се как си дал техни сродници за храна на драконите си, това само ще ги възпламени и ще настрои сърцата им срещу теб.“
Кралица Алисан се молела ежедневно за своята племенничка Ерея и се самообвинявала за бягството на детето… но повече обвинявала сестра си. Джеерис, който не забелязвал много Ерея през годините, когато тя била негова наследничка, сега се укорявал за това си пренебрежение, но най-много го тревожел Балерион, защото добре разбирал опасностите от толкова могъщ звяр в ръцете на разгневено тринайсетгодишно момиче. Нито безплодните странствания на Рена Таргариен, нито рояците гарвани, които Великият майстер Бенифер пращал, не донесли нито дума за принцесата или дракона, освен обичайните лъжи, грешки и заблуди. Дните се нижели един подир друг и луната се обръщала и обръщала и кралят започнал да се бои, че племенничката му е мъртва.