— Балерион е своенравен звяр и не понася да го дразнят — казал той на съвета. — Да скочиш на гърба му, без никога да си го правил преди, и да го подкараш нагоре… не да полети около замъка, не, но вън над водите… като нищо може да я е изхвърлил, горкото момиче, и сега да лежи на дъното на Тясното море.
Септон Барт не се съгласил. Драконите не са скитници по природа, изтъкнал той. Най-често си намират заслонено място, пещера или рухнал замък, или планински връх, и гнездят там, като излизат на лов и се връщат. Освободен от ездачката си, Балерион със сигурност би се върнал в леговището си. Неговото предположение било, че след като никой не е виждал Балерион във Вестерос, принцеса Ерея вероятно е отлетяла с него на изток през Тясното море, към просторните полета на Есос. Кралицата се съгласила.
— Ако момичето беше мъртво, щях да го знам. Тя е жива. Чувствам го.
На всички агенти и осведомители, които Рего Драз ангажирал да издирят Елиса Фарман и откраднатите драконови яйца, сега била възложена нова мисия: да намерят принцеса Ерея и Балерион. Скоро започнали да прииждат съобщения навсякъде от Тясното море. Повечето се оказвали безполезни, както и с драконовите яйца: слухове, лъжи, лъжливи виждания, съчинени заради наградата. Някои били от трета или четвърта ръка, други с толкова малко подробности, че се свеждали до не повече от „Може и да съм видял дракон. Или нещо голямо, с крила“.
Най-интригуващото донесение дошло от хълмовете на Андалос северно от Пентос, където овчари говорели с боязлив тон за дебнещо чудовище, което поглъщало цели стада и оставяло след себе си само кървави кости. Самите овчари също не били пощадявани, ако случайно се натъкнели на този звяр, защото апетитът му съвсем не се ограничавал до овнешко. Тези обаче, които наистина се натъквали на чудовището, не доживявали, за да го опишат… и нито един от разказите не споменавал за огън, което според Джеерис означавало, че не Балерион бил виновен. Все пак, за да е сигурен, той пратил дванайсет мъже отвъд Тясното море до Пентос, за да се опитат да издирят този звяр, водени от сир Вилам Осата от Кралската му гвардия.
Оттатък въпросното Тясно море, неизвестно за Кралски чертог, корабостроителите на Браавос довършили работата над въоръжения карак „Слънцегон“, мечтата, която Елиса Фарман купила със своите откраднати драконови яйца. За разлика от галерите, които ежедневно се хлъзвали във водата от Арсенала на Браавос, този кораб не бил с гребла; това било съд, предназначен за дълбоки води, а не за заливи и крайбрежни плитчини. Бил с четири мачти, с платна колкото на лебедовите кораби на Летните острови, но с по-широк бимс и по-дълбок трюм, което щяло да му позволява да складира достатъчно провизии за по-дълги пътешествия. Когато един браавосец я попитал дали е решила да плава до Юай Тай, лейди Елиса се засмяла и казала:
— Може би… но не по маршрута, който си мислиш.
През нощта преди да отплава тя била поканена в Двореца на Морския лорд, където Морският лорд ѝ поднесъл херинга, бира и едно предупреждение.
— Тръгнете внимателно, милейди — казал ѝ, — но тръгнете. Хора ви издирват, нагоре и надолу по цялото Тясно море. Въпроси се задават, награди се предлагат. Не бих искал да ви намерят в Браавос. Ние дойдохме тук, за да сме свободни от Стара Валирия, а вие Таргариените сте валириани до костите. Отплавайте далече. Отплавайте бързо.
Докато дамата, позната вече като Алис Западен хълм, потеглила от Титана на Браавос, животът в Кралски чертог продължил както преди. След като не могъл да намери изгубената си племенничка, Джеерис Таргариен постъпил както щял да постъпва винаги в тревожни времена и се отдал на заниманията си. В тишината на библиотеката на Червената цитадела кралят започнал работа над онова, което щяло да се окаже едно от най-значителните му достижения. С вещата помощ на септон Барт, Великия майстер Бенифер, лорд Албин Масей и кралица Алисан — четворка, която Негова милост нарекъл „моят още по-малък съвет“ — Джеерис се заел да кодифицира, организира и реформира всички закони на кралството.
Вестерос, който Егон Завоевателя заварил, се състоял от седем кралства в действителност, а не просто на име, всяко със своите собствени закони, обичаи и традиции. Дори в границите на тези кралства имало значителни различия от място на място. Както щял да напише лорд Масей: „Преди да има седем кралства бяха осем. Преди това девет, после десет или дванайсет или трийсет, и назад и назад. Говорим за Стоте кралства на Героите, когато те всъщност били деветдесет и седем по едно време, сто трийсет и две в друго и тъй нататък, броят вечно се променял, докато войни се губели и печелели, и синове следвали бащи“.