Най-често законите също се променяли. Този крал бил строг, онзи крал бил милостив, този търсел насока в Седемлъчата звезда, онзи се придържал към древните закони на Първите хора, този управлявал както му хрумнело, другият хващал в една посока, когато бил трезвен, и в друга, когато бил пиян. След хиляди години резултатът бил грамада от противоречиви прецеденти, които всеки владетел, разполагащ с властта на ямата и бесилките (и някои, които я нямали), се чувствал свободен да управлява както пожелаел по всеки случай, който се поднесе пред трона му.
Объркването и безредието били омразни за Джеерис Таргариен и с помощта на своя „по-малък съвет“ той се захванал да „изрине обора“.
— Тези Седем кралства имат един-единствен крал. Време е да имат и един закон също така.
Толкова монументална задача нямало да се окаже работа за една година, или за десет; простото събиране, организиране и проучване на съществуващите закони щяло да отнеме две години, а реформите, които последвали, щели да продължат десетилетия. И все пак от тук започнал Великият кодекс на септон Барт (който в крайна сметка щял да допринесе три пъти повече от всеки друг човек за получилите се в резултат Книги на закона) в онази есенна година 55-та СЗ.
Кралските усилия щели да продължат много години занапред, тези на кралицата — девет лунни кръга. Рано същата година крал Джеерис и народът на Вестерос с възбуда научили, че кралица Алисан отново е с дете. Принцеса Денерис споделяла радостта ѝ, макар да заявила твърдо на майка си, че иска сестричка.
— Вече говориш като кралица, налагаш закона — казала със смях майка ѝ.
Браковете отдавна били средство, чрез което големите домове на Вестерос се обвързвали помежду си, благонадежден метод за създаване на съюзи и приключване на спорове. Също като жените на Завоевателя преди нея, Алисан Таргариен обичала да създава такива партии. През 55 г. СЗ тя особено се гордеела с годежите, които уговорила за две от Мъдрите жени, които служели в домакинството ѝ от Драконов камък: лейди Дженис Темпълтън щяла да се омъжи за лорд Мълъндор от Горните земи, докато лейди Прунела Селтигар се съчетала в брак с Ъдър Пийки, лорд на Звездно копие, лорд на Дънстънбъри и лорд на Бяла дъбрава. И двата брака били сметнати за изключителни за въпросните дами и триумф за кралицата.
Турнирът, който лорд Редвин предложил за отпразнуване на завършването на Драконовата яма, най-сетне се провел по средата на годината. Вдигнати били платформи в полята западно от градските стени между Лъвската порта и Кралската порта и за двубоите там казват, че били особено великолепни. Най-големият син на лорд Редвин, сир Робърт, показал силата си с пика срещу най-доброто, което владението имало да предложи, докато неговият брат Рикард спечелил турнира за скуайъри и бил посветен в рицарство от самия крал на полето, но шампионските лаври отишли за галантния и чаровен сир Саймън Дондарион от Черен пристан, който спечелил обичта както на простолюдието, така и на кралицата, когато увенчал принцеса Денерис като своя кралица на любовта и красотата.
В Драконовата яма все още не били настанени дракони, тъй че колосалното здание било избрано за място на големия групов бой на турнира, сблъсък на оръжия, какъвто Кралски чертог никога не бил виждал. Седемдесет и седем рицари взели участие, в единайсет екипа. Състезателите започвали на коне, но щом бъдели свалени от коня, продължавали спешени, като се сражавали с меч, боздуган, брадва и меч с шипове. Когато били елиминирани всички екипи освен един, оцелелите членове на последния отбор се нахвърлили един срещу друг, докато останал само един-единствен шампион.
Въпреки че участниците носели само притъпени турнирни оръжия, битките били страховити и кървави, за радост на тълпите. Двама мъже били убити и над четирийсет ранени. Кралица Алисан благоразумно забранила на фаворитите си, Джонквил Дарки и Том Дрънкалото, да участват, но старият Бъчонката ейл отново излязъл на полето пред одобрителния рев на простолюдието. Когато паднал, гражданството си намерило нов фаворит в лицето на самоуверения скуайър сир Харис Хог, чието родово име и шлем с форма на свинска глава му спечелило прякора Хари Шунката. Други бележити личности, включили се в груповия бой, били сир Алин Бълок, наскоро в Драконов камък, братята на Рогар Баратеон сир Борис, сир Гарон и сир Ронал, един странстващ рицар с позорна слава на име сир Гуайл Тариката, и сир Аластор Рейни, шампион на западните земи и главен оръжейник на Скалата на Кастърли. След часове на кръв и дрънчене обаче последният останал на крака мъж бил един едър млад рицар от речните земи, широкоплещест рус здравеняк на име сир Лукамор Стронг.