Скоро след приключването на турнира кралица Алисан напуснала Кралски чертог за Драконов камък, където да изчака раждането на детето си. Загубата на принц Егон след само три дни живот още тегнела на сърцето на Нейна милост. Вместо да се подложи на трудностите на пътувания или изискванията на живота в двора, кралицата подирила спокойствието на древното седалище на своя дом, където задълженията ѝ щели да са по-малко. Септа Едит и септа Лира останали до Алисан, заедно с дванайсет млади девици, избрани от сто, които копнеели за отличието да служат като придружителки на кралицата. Две от племенничките на Рогар Баратеон били между удостоените, наред с дъщери и сестри на лордовете Арин, Ванс, Роуан, Ройс и Дондарион, и дори една жена от Севера, Мейра Мандърли, дъщеря на лорд Теомор от Бял пристан. За да огрява вечерите им, Нейна милост взела също любимия си шут, Добрата стопанка, с неговите кукли.
Някои в двора имали опасения за желанието на кралицата да се премести на Драконов камък. Островът бил влажен и сумрачен и в най-добри времена, а есен силните ветрове и бури били обичайни. Скорошните трагедии само почернили още повече репутацията на замъка, а някои се опасявали, че отровените приятелки на Рена Таргариен можело да обитават коридорите му. Кралица Алисан пренебрегнала тези притеснения като глупост.
— Двамата с краля бяхме много щастливи на Драконов камък — казала на съмняващите се. — Не мога да измисля по-добро място, където да се роди детето ни.
Друг кралски обход бил замислен за 55 г. СЗ, този път до западните земи. Точно както докато носела принцеса Денерис, кралицата отказала да позволи кралят да прекрати или отложи пътуването, и го отпратила сам.
Вермитор го пренесъл през Вестерос до Златния зъб, където го настигнала свитата му. След това Негова милост посетил Ашмарк, Зъбера, Кейс, Кастамир, замъка Тарбек, Ланиспорт и Скалата на Кастърли, и Крейкхол. Забележимо е пропускането на Светлия остров. За разлика от сестра си Рена, Джеерис Таргариен не бил човек, склонен да отправя заплахи, но имал свои начини да направи така, че да се почувства неодобрението му.
Кралят се върнал от запада един лунен кръг преди да дойде срокът на кралицата, за да може да е до нея, когато роди. Детето се появило точно когато майстерите казали; момче, с добре оформени крайници и здраво, с очи светли като люляк. Косата му, когато поникнала, била също светла, блестяща като бяло злато, рядък цвят дори в Стара Валирия. Джеерис го нарекъл Емон.
— Денерис ще ми се сърди — казала Алисан, щом поднесла принцчето до гърдата си. — Много настоятелно искаше сестра.
Джеерис се засмял на това и казал:
— Следващия път.
Тази нощ, по предложение на Алисан, той поставил драконово яйце в люлката на принца.
Възбудени от новината за раждането на принц Емон, хиляди хора от простолюдието се наредили покрай улиците извън Червената цитадела, когато Джеерис и Алисан се върнали месец по-късно в Кралски чертог, с надеждата да зърнат новия наследник на Железния трон. Като чул техните песни и викове, кралят се качил на зъберите на главната порта на замъка и вдигнал момчето над главата си, за да го видят всички. Тогава, казват, се вдигнал толкова силен рев, че можел да се чуе оттатък Тясното море.
Докато Седемте кралства празнували, до краля стигнала вест, че сестра му Рена отново са я видели, този път в Зелен камък, древното седалище на дома Естермонт на едноименния остров, край бреговете на нос Гняв. Тук решила да се задържи за известно време. Най-първата от фаворитките на Рена, нейната братовчедка Лариса Веларион, била омъжена за втория син на Вечерната звезда на Тарт, можем да припомним. Макар съпругът ѝ да бил мъртъв, лейди Лариса му родила дъщеря, която едва наскоро била омъжена за престарелия лорд Естермонт. Вместо да остане на Тарт или да се върне в Дрифтмарк, вдовицата решила да остане с дъщеря си на Зелен камък след сватбата. Не можем да се съмняваме, че тъкмо присъствието на лейди Лариса е привлякло Рена Таргариен към Естермонт, защото иначе островът не бил привлекателен с нищо — влажен, ветровит и беден. След като била загубила дъщеря си и най-близките ѝ приятели и фаворитки били в гроба, не би трябвало да е изненадващо, че Рена потърсила утеха в дружка от детството си.