Сигурно е щяло да изненада (и разгневи) кралицата да научи, че друга бивша фаворитка минавала наблизо в същия този момент. След като спряла в Пентос да вземе провизии, Алис Западен хълм и нейният „Слънцегон“ поели към Тирош, само с най-тясната част на Тясното море между тях и Естермонт. Предстояло рискованото преминаване през гъмжащите от пирати води на Каменните стъпала и лейди Алиса наемала стрелци и мечове, за да премине безопасно протоците до открита вода, както правел всеки благоразумен капитан. Боговете с техния каприз обаче избрали кралица Рена и нейната изменничка да останат в неведение една за друга и „Слънцегон“ преминал през Каменните стъпала без произшествие. Алис Западен хълм освободила наемниците си на Лис, взела прясна вода и провизии, след което завила на запад и отплавала за Староград.
Зимата дошла във Вестерос през 56 г. СЗ, а с нея и лоша вест от Есос. Мъжете, които крал Джеерис изпратил да проучат за големия звяр, кръстосващ хълмовете северно от Пентос, били мъртви до един. Техният командир, сир Вилам Осата, наел водач в Пентос, местен човек, който твърдял, че знае къде дебнело чудовището. Наместо това ги вкарал в капан и някъде в Кадифените хълмове на Андалос сир Вилам и хората му се натъкнали на разбойници. Макар да се били храбро, съотношението на силите било против тях и накрая били надвити и избити. Сир Вилам паднал последен, казват. Главата му била върната на един от агентите на лорд Рего в Пентос.
— Никакво чудовище няма — заключил септон Барт, след като изслушал разказа, — само мъже, които крадат овце и разправят приказки да плашат другите.
Майлс Малък лес, Ръката на краля, го подканил да накаже Пентос за престъплението, но Джеерис не пожелал да поведе война срещу цял град заради деянията на няколко разбойници. Тъй че въпросът бил оставен и съдбата на сир Вилам Осата била вписана в Бялата книга на Кралската гвардия. За да попълни мястото му, Джеерис удостоил с бял плащ сир Лукамор Стронг, победителя в големия рицарски сблъсък в Драконовата яма.
Още новини дошли от агентите на лорд Рего отвъд морето. Едно донесение говорело за дракон, показан в ямите за бой на Ащапор на Робския залив, свиреп звяр с подрязани криле, който роботърговците хвърляли срещу бикове, пещерни мечки и групи роби, въоръжени с копия и брадви, докато хилядната тълпа ревяла и викала. Септон Барт тутакси го отхвърлил.
— Крилат гущер — заявил той. — Тия на Соториос често се бъркат с дракони от хора, които никога не са виждали дракон.
От много по-голям интерес за краля и съвета се оказал големият пожар, развихрил се из Спорните земи две седмици по-рано. Раздухван от силни ветрове и подхранван от сухи треви, огънят бушувал три дни и три нощи, като погълнал няколко села и една наемна чета, Авантюристите, които се оказали заклещени между връхлитащите пламъци и тирошко воинство под командата на самия Архонт. Повечето предпочели да умрат от тирошките копия, вместо да изгорят живи. Нито един от тях не оцелял.
Източникът на огъня останал загадка.
— Дракон — заявил сир Майлс Малък лес. — Какво друго би могло да е?
Рего Драз не бил убеден.
— Удар на мълния — предположил той. — Огън за готвене. Пияница, търсил курва с факла.
Кралят се съгласил.
— Ако това е било работа на Балерион, щяха да са го видели.
Пожарите на Есос изобщо не занимавали ума на жената, нарекла се Алис Западен хълм в Староград; погледът ѝ бил вперен към другия хоризонт, към пердашените от бури морета на запад. Нейният „Слънцегон“ пристанал благополучно в последните дни на есента, но се задържал на кея, докато лейди Алис търсела екипаж, който да отплава с нея. Тя предлагала да направи нещо, което едва шепа най-храбри мореплаватели изобщо били дръзвали да направят преди — да отплава отвъд залеза в търсене на несънувани земи, а не искала на борда хора, които можело да се обезсърчат, да се вдигнат срещу нея и да я принудят да се върне. Трябвали ѝ хора, които споделят мечтите ѝ, а такива не било лесно да се намерят дори и в Староград.
Тогава, както и сега, невежественото простолюдие и суеверните моряци се придържали към убеждението, че светът е плосък и свършва някъде далече на запад. Някои говорели за стени от огън и кипящи морета, други — за черни мъгли, които продължавали безкрайно, някои — за самите порти на пъкъла. По-мъдрите знаели. Слънцето и луната били сфери, както всеки може да види с очите си; разумът предполагал, че светът също трябва да е сфера, а векове проучвания били убедили архимайстерите на Цитаделата, че не може да има съмнение в това. Господарите на дракони на Свободна Валирия вярвали в същото, както и мъдреците на много далечни земи, от Карт до Юай Тай, и до острова Ленг.