Същото единодушие не съществувало по отношение големината на света. Дори между архимайстерите на Цитаделата имало голямо разделение по този въпрос. Някои вярвали, че Морето на залеза било толкова огромно, че никой човек не можел да се надява да го премине. Други възразявали, че не би могло да е по-широко от Лятното море, простиращо се от Арбор до Велик Морак; огромно разстояние, разбира се, но един смел капитан можел да се надява да го преодолее с подходящ кораб. Един западен маршрут до коприните и подправките на Юай Тай и Ленг можел да означава неизчислими богатства за човека, който го намерел… стига сферата на света да била толкова малка, колкото предполагали тези мъдри мъже.
Алис Западен хълм не вярвала, че е толкова. Оскъдните писания, които е оставила, показват, че още като дете Елиса Фарман била убедена, че светът е „много по-голям и много по-странен, отколкото си представят майстерите“. Не била за нея търговската мечта да стигне до Ултос и Асшаи, плавайки на запад. По-дръзко било нейното намерение. Между Вестерос и далечните източни брегове на Есос и Ултос, вярвала тя, се простирали други земи и други морета, чакащи да бъдат открити: друг Есос, друг Соториос, друг Вестерос. Мечтите ѝ били изпълнени с раздиращи земите реки, пометени от ветрове равнини и извисяващи се планини с рамене, опиращи се в облаците, със зелени острови, злачни под слънцето, със странни зверове, неопитомени от човек, и чудати плодове, неопитани от човек, със златни градове, блеснали под чужди звезди.
Не била първата, обладана от тази мечта. Хиляди години преди Завоеванието, когато Кралете на Зимата все още властвали в Севера, Брандън Корабостроителя построил цяла флота кораби, които да прехвърлят Морето на залеза. Самият той ги повел на запад и не се завърнал. Неговият син и наследник, друг Брандън, изгорил доковете, където били построени, и станал известен завинаги като Брандън Опожарителя. Хиляда години по-късно железнородни, плаващи от Голям Уик, били отнесени от ветровете на няколко скалисти острова на осем дни плаване на северозапад от всякакъв познат бряг. Капитанът им построил там кула и маяк, приел името Фарвинд и нарекъл седалището си Самотния фар. Потомците му все още живеели там, вкопчени в скали, където тюлените надвишавали хората петдесет към едно. Дори железнородните смятали Фарвиндите за луди; някои ги нарекли шелки, хора-тюлени.
Брандън Корабостроителя и железнородните, които дошли след него, плавали в северните морета, където кракени, морски дракони и левиатани големи колкото острови плували през студените сиви води и мразовити мъгли криели планини, направени от лед. Алис Западен хълм не възнамерявала да пътешества по техния курс. Щяла да подкара своя „Слънцегон“ по по-южен курс, търсейки топли сини води и стабилните ветрове, които вярвала, че щели да я отнесат през Морето на залеза. Но първо трябвало да има екипаж.
Някои ѝ се смеели, други я наричали луда или я ругаели в очите.
— Странни зверове, аха — казал ѝ един съперничещ капитан. — Най-много да свършиш в търбуха на един от тях.
Добра част от златото обаче, което Морския лорд ѝ платил за откраднатите драконови яйца, била безопасно депозирана в съкровищницата на Желязната банка на Браавос, а с такова богатство лейди Алис била в състояние да изкуси моряци, като им плаща три пъти по-високи заплати, отколкото можели да предложат другите капитани. Бавно започнала да събира желаещи работни ръце.
Вестта за усилията ѝ стигнала до вниманието на лорда на Висока кула. Внуците на лорд Донел Юстас и Норман, и двамата прочути моряци, били пратени да я разпитат… и да ѝ щракнат прангите, ако сметнат за благоразумно. Наместо това и двамата се включили в мисията ѝ с корабите и екипажите си. Щом Хайтауър заминавали, значи щяло да има придобивки. „Слънцегон“ напуснал Староград на двайсет и третия ден от третата луна на 56 г. СЗ — поел покрай Шепнещия звук към открито море заедно с „Есенна луна“ на сир Норман Хайтауър и „Лейди Мередит“ на сир Юстас Хайтауър.
Заминаването им дошло тъкмо навреме… защото до Кралски чертог най-сетне стигнала вестта за Алис Западен хълм и отчаяното ѝ търсене на екипаж. Крал Джеерис веднага прозрял фалшивото име на лейди Елиса и изпратил гарвани до лорд Донел в Староград със заповед да задържи тази жена и да я доведе в Червената цитадела за разпит. Птиците долетели твърде късно обаче… или пък, както до ден-днешен предполагат някои, Донел Мудния отново проявил мудност. Понеже не искал да рискува да си навлече гнева на краля обаче, негово благородие пратил дванайсет от най-бързите си кораби да подгонят Алис Западен хълм и внуците му, но един по един те се върнали в пристанището победени. Морето е голямо, а корабите малки, и никой от съдовете на лорд Донел не можел да сравни по бързина със „Слънцегон“, когато вятърът издул платната му.