Когато вестта за бягството на Елиса Фарман стигнала до Червената цитадела, кралят дълго размислял дали сам той да не я подгони. Никой кораб не можел да плава по-бързо, отколкото един дракон може да лети, разсъждавал той; може пък Вермитор да я намери там, където корабите на лорд Хайтауър не могли. Самата идея за това ужасила кралица Алисан. Дори дракони не могат вечно да стоят нависоко, изтъкнала тя, а картите, доколкото съществували такива, на Морето на залеза, не показвали нито острови, нито скали, на които да отдъхват. Великият майстер Бенифер и септон Барт се съгласили с нея и срещу техните възражения Негова милост неохотно изоставил тази мисъл.
Тринайсетият ден от четвъртата луна на 56 г. СЗ изгрял студен и сив, с напорист вятър, задухал от изток. Дворцови записки ни съобщават, че Джеерис Първи Таргариен закусил с един пратеник на Желязната банка на Браавос, който дошъл да прибере годишното изплащане на заема на Короната. Срещата била свадлива. Елиса Фарман все още до голяма степен била в мислите на краля, а той със сигурност знаел, че нейният „Слънцегон“ е построен в Браавос. Негова милост настоял да научи дали Желязната банка е финансирала кораба и дали те знаят нещо за откраднатите драконови яйца. Банкерът, от своя страна, отрекъл всичко.
Другаде в Червената цитадела кралица Алисан прекарала сутринта с децата си. Принцеса Денерис най-сетне заобичала брат си Емон, макар все още да искала сестричка. Септон Барт бил в библиотеката, Великият майстер Бенифер — в своя гарванарник. В другия край на града лорд Корбрей инспектирал мъжете от Източните казарми на Градската стража, докато Рего Драз забавлявал млада дама със спорна добродетелност в имението си под Драконовата яма.
Всички те задълго щели да запомнят какво са правили, когато чули рева на рог, прокънтял в утринния въздух.
— Звукът премина по гръбнака ми като студен нож — щяла да каже по-късно кралицата, — макар да не можех да кажа защо.
В една самотна наблюдателна кула с изглед над водите на залив Черна вода страж зърнал тъмни криле в далечината и изсвирил сигнала за тревога. Отново надул рога, когато крилете станали по-големи, и трети път, когато ясно видял дракона, черен на фона на облаците.
Балерион се връщал в Кралски чертог.
Дълги години били минали, откакто Черното страшилище за последен път бил видян в небесата над града, и гледката изпълнила мнозина със страх: всички се чудели дали по някакъв начин Мегор Жестокия не се е върнал от гроба и не е яхнал отново дракона си. Уви, ездачът, вкопчен във врата му, не бил мъртъв крал, а умиращо дете.
Сянката на Балерион се понесла над дворовете и залите на Червената цитадела, щом се спуснал, огромните му криле запердашили въздуха и той кацнал във вътрешния двор на Твърдината на Мегор. Едва докоснал земята, когато принцеса Ерея се плъзнала от гърба му. Дори онези, които я познавали най-добре през годините в двора, едва разпознали момичето. Била почти гола, дрехите ѝ били станали на дрипи, полепнали по ръцете и краката ѝ. Косата ѝ била разрошена и мръсна, крайниците ѝ тънки като пръчки.
— Моля ви! — проплакала тя на рицарите, скуайърите и слугите, които се спуснали към нея. — Аз никога…
И рухнала.
Сир Лукамор Стронг бил на поста си на моста над сухия ров, обкръжаващ Твърдината на Мегор. Избутал другите, вдигнал принцесата на ръце и я понесъл през замъка към Великият майстер Бенифер. По-късно щял да каже на всеки, склонен да го чуе, че момичето било зачервено и изгаряло от треска, кожата му била толкова гореща, че можел да го усети дори през емайлираните люспи на бронята си. Имала също тъй кръв в очите, твърдял рицарят, и „имаше нещо вътре в нея, нещо движещо се, което я караше да тръпне и да се гърчи в ръцете ми“. (Не разправял тези неща дълго обаче. На другия ден крал Джеерис го повикал и му заповядал да не говори повече за принцесата.)
Кралят и кралицата били повикани веднага, но когато стигнали до покоите на майстера, Бенифер отказал да ги пусне вътре.
— Не бива да я виждате така — казал им, — и няма да ви позволя да се приближите повече.
На вратата били поставени стражи, за да не пускат и слуги също тъй. Само септон Барт бил допуснат, за да извърши предсмъртните ритуали. Бенифер направил каквото могъл за поразената принцеса, като ѝ дал млякото на мака и я натопил в корито с лед, за да смъкне треската ѝ, но усилията му били безполезни. В септата на Червената цитадела се събрали стотици, за да се молят за нея, а Джеерис и Алисан останали на бдение пред вратата на майстера. Слънцето залязло и часът на прилепа настъпил, когато Барт се появил, за да извести, че Ерея Таргариен е мъртва.