Принцесата била предадена на пламъците още на следващия ден призори, тялото ѝ било увито в тънък бял лен от глава до пети. Самият Велик майстер Бенифер, който я подготвил за погребалната клада, изглеждал полумъртъв, споделил лорд Редвин със синовете си. Кралят обявил, че племенничката му е умряла от треска, и помолил владението да се моли за нея. Кралски чертог бил в траур няколко дни, преди животът да продължи като преди, и толкова.
Но останали загадки. Дори сега, столетия по-късно, не сме по-близо до знанието на истината.
Над четирийсет души са служили на Железния трон като Велики майстери. Техните дневници, писма, отчетни книги, възпоминания и дворцови календари са единственият ни и най-добър запис на събитията, на които те са били свидетели, но не всички са били еднакво усърдни. Докато някои са ни оставили томове писма, пълни с празни думи, без да пропускат да отбележат какво е ял кралят на вечеря (и дали му е харесало), други съставяли не повече от няколко записа и писма на година. В това отношение Бенифер се класира почти на върха и писмата и дневниците му ни осигуряват подробни описания на всичко, което е видял, направил и на което е бил свидетел, докато е бил на служба при крал Джеерис и неговия чичо Мегор преди него. И въпреки това в писанията на Бенифер не може да се намери нито една дума, отнасяща се за връщането на Ерея Таргариен и откраднатия ѝ дракон в Кралски чертог, нито за смъртта на младата принцеса. За щастие септон Барт не е бил толкова мълчалив и тъкмо към неговото описание трябва да се обърнем сега.
Барт пише: „Три години минаха, откакто издъхна принцесата, а не съм спал. Не знам дали изобщо ще заспя някога отново. Майката е милостива, както съм вярвал винаги, и Отецът Горе съди всеки човек справедливо… но никаква милост и никаква справедливост няма в онова, което сполетя нашата бедна принцеса. Как може боговете да са толкова слепи или безгрижни, че да позволят такъв ужас? Или възможно ли е да има други божества в тази вселена, чудовищни зли богове, срещу които проповядват жреците на Червения Р’хлор, спрямо чиято злина кралете на хората и боговете на хората са само мухи?
Не знам. Не искам да знам. Ако това ме прави безверен септон, тъй да бъде. Двамата с Великия майстер Бенифер сме се съгласили да не казваме на никого какво видяхме и преживяхме в покоите му, докато горкото дете лежеше и издъхваше… нито на краля, нито на кралицата, нито на майка ѝ, нито дори на архимайстерите на Цитаделата… но спомените няма да ме напуснат, тъй че ще ги изложа тук. Може би когато бъдат намерени и прочетени, хората ще са придобили по-добро разбиране за такива злини.
Казахме на света, че принцеса Ерея умря от треска, и това общо взето е вярно, но беше треска, каквато не бях виждал преди и се надявам никога повече да не видя. Тя изгаряше. Кожата ѝ беше пламнала и червена, а когато поставих ръката си на челото ѝ, за да видя колко е гореща, беше все едно съм я натикал в гърне с врящо масло. Имаше едва трошица плът по костите ѝ, толкова измършавяла и прегладняла изглеждаше, но можехме да забележим определени… подутини по нея, докато кожата ѝ се издуваше и после отново хлътваше все едно… не, не все едно, защото това бе самата истина… имаше неща вътре в нея, живи неща, движеха се и се гърчеха, може би търсеха изход и ѝ причиняваха такава болка, че дори млякото на мака не ѝ даде облекчение. Казахме на краля, както, разбира се, трябваше да кажем на майка ѝ, че Ерея изобщо не проговори, но това е лъжа. Моля се да забравя някои от нещата, които шепнеше през напуканите си кървящи устни. Не мога да забравя колко често молеше за смърт.
Всички майстерски изкуства бяха безсилни срещу треската ѝ, ако наистина можем да наречем такъв ужас с толкова обикновено име. Най-простият начин да го кажа е, че детето се изпичаше отвътре. Плътта ѝ ставаше все по-тъмна и по-тъмна, а после започна да се пропуква, докато кожата ѝ заприлича на, Седемте да ме спасят дано, на цвърчащо свинско. Тънки струи дим заизлизаха през устата ѝ, през носа, дори, най-срамното, от долните ѝ устни. По това време беше спряла да говори, макар че нещата вътре в нея продължаваха да се движат. Самите ѝ очи се свариха вътре в черепа и накрая се пръснаха, като две яйца, оставени в гърне с вряща вода за твърде дълго.