Помислих си, че това е най-противното нещо, което мога да видя, но скоро излязох от това заблуждение, защото ме очакваше още по-голям ужас. Това стана, когато двамата с Бенифер смъкнахме горкото дете в корито и го покрихме с лед. Шокът от натопяването спря сърцето ѝ на мига… и това беше милост според мен… но точно тогава нещата вътре в нея излязоха…
Нещата… Майко милостива, не знам как да говоря за тях… бяха… червеи с лица… змии с ръце… гърчещи се, лигави, неописуеми неща, които сякаш се извиваха и пулсираха, и се въртяха, докато изригваха от плътта ѝ. Някои не бяха по-големи от кутрето ми, но едно поне беше колкото ръката ми… о, Воинът да ме опази, звуците, които издаваха…
Умряха обаче. Помня това и никога няма да го забравя. Каквото и да са били, бяха същества на зной и огън и не обичаха леда, о, не. Едно след друго се мятаха и се гърчеха, и умираха пред очите ми, слава на Седемте. Няма да се осмеля да им дам имена… бяха ужасии.“
Първата част от описанието на септон Барт свършва така. Но няколко дни по-късно той продължава:
„Принцеса Ерея умря, но не е забравена. Верните се молят за милата ѝ душа всяка утрин и всяка нощ. Извън септите едни и същи въпроси са на всяка уста. Принцесата липсваше за повече от година. Къде може да е била? Какво е могло да я сполети? Какво я върна у дома? Дали чудовището Балерион е мислело да обитава Кадифените хълмове на Андалос? Неговите ли пламъци предизвикаха пожара, който помете Спорните земи? Възможно ли е Черното страшилище да е отлетяло чак до Ащапор, за да бъде «дракона» в ямата? Не, и не, и не. Това са глупости.
Ако оставим настрана обаче тези отклонения, загадката остава. Къде все пак отиде Ерея Таргариен, след като избяга от Драконов камък? Първата мисъл на кралица Рена беше, че е отлетяла до Кралски чертог; принцесата не беше крила желанието си да се върне в двора. Когато това се оказа невярно, Рена след това я потърси на Светлия остров и в Староград. И двете места бяха логични донякъде, но Ерея не бе намерена на нито едно от двете места, нито където и да било във Вестерос. Други, включително кралицата и аз самият, изтълкуваха това като знак, че принцесата е отлетяла на изток, не на запад, и че би се намерила някъде в Есос. Момичето като нищо би могло да си помисли, че Свободните градове ще са извън досега на майка ѝ, а кралица Алисан в частност като че ли бе убедена, че Ерея бяга толкова от майка си, колкото от самия Драконов камък. Но агентите и осведомителите на лорд Рего не можаха да открият никаква следа от нея отвъд Тясното море… нито шепот дори за нейния дракон. Защо?
Въпреки че не мога да предложа сигурно доказателство, мога да предположа отговора. Струва ми се, че сме задавали погрешния въпрос. Ерея Таргариен тъкмо беше достигнала тринайсетия си имен ден на заранта, когато се измъкна от замъка на майка си. Макар драконите да не ѝ бяха чужди, никога не беше яздила някой преди… и по причини, които може би никога няма да разберем, е избрала да язди Балерион вместо някой от по-младите и по-послушни дракони, който е могла да си вземе. Подтикната от противоречията с майка си, може би просто е поискала по-голям и по-страховит звяр от Сънеплам на кралица Рена. Възможно е също тъй да е имала желание да подчини звяра, убил баща ѝ и неговия дракон (макар принцеса Ерея никога да не е познавала баща си и е трудно да узнаем какво е могла да изпитва към него и във връзка със смъртта му). Все едно какви са били причините, изборът бил направен.
Напълно е възможно принцесата да е възнамерявала да отлети до Кралски чертог, точно както подозираше майка ѝ. Възможно е да е мислила да потърси близначната си сестра в Староград или да тръгне да подири лейди Елиса Фарман, която веднъж ѝ бе обещала да я вземе на приключението си. Каквито и да са били намеренията ѝ, те явно нямат значение. Едно е да скочиш на гърба на дракон, съвсем друго е да го подчиниш на волята си, особено звяр толкова стар и свиреп като Черното страшилище. От самото начало сме се питали: «Къде отведе Ерея Балерион?». Трябваше да се питаме: «Къде Балерион отведе Ерея?».
Само един отговор изглежда логичен. Спомнете си, ако благоволите, че Балерион беше най-старият от трите дракона, които крал Егон и сестрите му яздеха в Завоеванието. Вхагар и Мераксес са се излюпили на Драконов камък. Само Балерион е дошъл на острова с Енар Изгнаника и Денис Мечтателката, най-младите от петте дракона, които довели със себе си. По-старите дракони умрели в промеждутъчните войни, но Балерион продължил да живее, ставал все по-голям, все по-свиреп и по-своенравен. Ако оставим настрана приказките за чародеи и шарлатани (както би трябвало), той може би е единственото живо същество на света, познавало Валирия преди Ориста.