И с тези думи взела пепелта на детето си, отнесла я високо в небето на Сънеплам и я пръснала във ветровете.
Било скръбно време. Драконов камък все още бил неин, ако го иска, казал Джеерис на сестра си, но Рена и това отказала.
— Нищо няма вече за мен там освен скръб и призраци. — Когато Алисан попитала дали би се върнала на Зелен камък, Рена поклатила глава. — И там има призрак. По-добър призрак, но не по-малко тъжен. — Кралят предложил да остане с тях в двора, дори ѝ предложил място в малкия съвет. Това накарало сестра му да се разсмее. — О, братко, ти си мил човек. Боя се, че не би ти харесал нито един съвет, който бих могла да предложа.
Тогава кралица Алисан взела ръката на сестра си в своята и рекла:
— Ти все още си млада жена. Ако искаш, бихме могли да намерим някой добър и мил лорд, който да те цени и обича както нас. Би могла да имаш други деца.
Това само накарало Рена да изръмжи тихо. Отдръпнала ръката си и отвърнала на кралицата:
— Нахраних дракона си с последния си съпруг. Ако ме накарате да взема друг, току-виж сама съм го изяла.
Мястото, където накрая крал Джеерис настанил сестра си Рена, било може би най-непривлекателното от всички: Харънхъл. Джордан Тауърс, един от последните лордове, останал верен на Мегор Жестокия, умрял от стягане в гърдите и огромната развалина на Харън Черния била наследена от последния му оцелял син, наречен на покойния крал. След като всичките му по-големи братя загинали във войните на крал Мегор, Мегор Тауърс бил последният от родословната му линия и също така болнав и разорен. В замък, построен да приютява хиляди, Тауърс живеел сам — ако не се броят един готвач и трима престарели войници.
— Замъкът има пет гигантски кули — изтъкнал кралят, — а момчето на Тауър обитава част от едната. Можеш да имаш другите четири.
Рена се развеселила от това.
— Една ще стигне, сигурна съм. Имам по-малко домакинство и от неговото. — Когато Алисан ѝ напомнила, че за Харънхъл също се говорело, че има призраци, Рена свила рамене. — Не са мои призраци. Няма да ме безпокоят.
И станало тъй, че Рена Таргариен, дъщеря на един крал, съпруга на двама, сестра на трети, прекарала последните години от живота си в уместно наречената Кула на Вдовицата в Харънхъл, докато в другия край на двора на замъка един болнав младеж, наречен на краля, който убил бащата и децата ѝ, поддържал собственото си домакинство в Кулата на Ужаса. Любопитно, съобщава ни се, че с времето Рена и Мегор Хайтауър се сприятелили донякъде. След смъртта му през 61 г. СЗ Рена взела слугите му в своето домакинство и продължила да ги поддържа до смъртта си.
Рена Таргариен умряла през 73 г. СЗ на петдесетгодишна възраст. След смъртта на дъщеря ѝ Ерея тя никога повече не посетила Кралски чертог или Драконов камък, нито играла някаква роля в управлението на владението, макар да летяла до Староград веднъж в годината, за да посети останалата си дъщеря, Рела, септа в Звездната септа. Косата ѝ от злато и сребро станала бяла преди края и простолюдието на речните земи се бояло от нея като от вещица. На пътници, които се обръщали към портите на Харънхъл с надежда да им се окаже гостоприемство, им се давало хляб и сол, и привилегията на един нощен подслон през онези години, но не и честта на компанията на кралицата. Онези, които имали късмет, говорели, че са я зърнали на зъберите на замъка или че я видели да идва и заминава на дракона си, защото Рена продължила да язди Сънеплам до края, също както правела в началото.
Когато умряла, крал Джеерис разпоредил да бъде изгорена в Харънхъл и пепелта ѝ да бъде погребана там.
— Моят брат Егон умря от ръцете на чичо ни в Битката под Окото на боговете — казал Негова милост при погребалната ѝ клада. — Неговата съпруга, сестра ми Рена, не беше с него на битката, но и тя умря в същия ден.
След смъртта на Рена Джеерис подарил Харънхъл и всичките негови земи и приходи на сир Бивин Стронг, брата на сир Лукамор Стронг от неговата Кралска гвардия и самият той прочут рицар.
Отидохме обаче десетилетия напред в разказа си, защото Странника не дошъл за Рена Таргариен до 73 г. СЗ и много и много неща имало да се случат в Кралски чертог и Седемте кралства на Вестерос преди това, и за добро, и за лошо.
През 57 г. СЗ Джеерис и неговата кралица имали повод за радост отново, понеже боговете ги благословили с друг син. Белон, така бил наречен той, на един от лордовете Таргариен, който управлявал Драконов камък преди Завоеванието, самият той втори син. Макар и по-дребничко от своя брат Емон, новото бебе било по-ревливо и по-лакомо и кърмачките му се оплаквали, че никога не били виждали дете, което да суче толкова настървено. Само два дни преди раждането му белите гарвани излетели от Цитаделата, за да възвестят идването на пролетта, тъй че Белон тутакси получил прозвището Пролетния принц.