Принц Емон бил на две години, когато се родил брат му, принцеса Денерис — на четири. Двамата малко си приличали. Принцесата била живо, засмяно дете и ден и нощ подскачала из Червената цитадела, „летяла“ навсякъде на дракон от дръжка за метла, която станала любимата ѝ играчка. Опръскана с кал и зацапана с трева, била изпитание за своята майка, както и за слугините, защото непрекъснато ѝ губели дирите. Принц Емон, от друга страна, бил много сериозно момче, внимателно и послушно. Макар все още да не можел да чете, обичал да му четат и кралица Алисан често я чували да казва през смях, че първата му дума била „Защо?“.
Докато децата отраствали, Великият майстер Бенифер ги наблюдавал внимателно. Раните, оставени от враждебността между синовете на Завоевателя, Енис и Мегор, все още били пресни в умовете на мнозина по-стари лордове и Бенифер се тревожел да не би двете момчета също така да се обърнат едно срещу друго и да окъпят кралството в кръв. Не е било нужно да се притеснява. Освен може би при близнаците, никои братя не биха могли да са по-близки от синовете на Джеерис Таргариен. Веднага щом пораснал достатъчно, за да може да говори, Белон следвал брат си навсякъде и се стараел да му подражава във всичко. Когато дали на Емон първия дървен меч, за да започне тренировката си с оръжия, за Белон преценили, че е твърде малък, за да тръгне с него, но това не го спряло. Направил си сам меч от пръчка, втурнал се в двора и запердашил брат си, докарвайки учителя им по оръжия до безпомощен смях.
Оттам насетне Белон ходел навсякъде със своята пръчка меч, дори в леглото, за отчаяние на майка си и слугините. Принц Емон бил плах покрай драконите в началото, отбелязал Бенифер, но не и Белон, който според сведенията пернал Балерион по муцуната първия път, когато влязъл в Драконовата яма. „Или е храбър, или е луд“, отбелязал Сам Киселия и от този ден Пролетния принц станал известен също така като Белон Храбрия.
Младите принцове обичали сестра си до безумие, това се виждало ясно, а Денерис се забавлявала с момчетата, „особено с това да им казва какво да правят“. Великият майстер Бенифер обаче забелязал още нещо. Джеерис обичал страстно и трите деца, но от момента, в който се родил Емон, кралят започнал да говори за него като за наследник, за неудоволствие на кралица Алисан.
— Денерис е по-голямата — често напомняла Нейна милост. — Тя е първата; тя би трябвало да бъде кралица.
Кралят изобщо не възразявал, само че казвал:
— Тя ще бъде кралица, когато се оженят с Емон. Ще управляват заедно, също като нас.
Но Бенифер виждал, че думите на краля не задоволяват напълно кралицата, както е отбелязал в писмата си.
Връщайки се отново към 57 г. СЗ, това също така е годината, в която Джеерис е освободил лорд Майлс Малък лес като Ръка на краля. Макар и несъмнено верен човек и с добри намерения, негово благородие се оказал неподходящ за малкия съвет. Както самият той често казвал: „Създаден съм да седя на кон, не на възглавничка“. Като по-възрастен крал и помъдрял, този път Негова милост казал на съвета си, че не възнамерява да хаби две седмици в обсъждане на пет-шест имена. Този път щял да има Ръката, която искал: септон Барт. Когато лорд Корбрей напомнил на краля за ниското потекло на Барт, Джеерис отхвърлил възраженията му.
— Ако баща му е изчуквал мечове и е набивал подкови на коне, така да бъде. На рицаря му трябва мечът му, на коня му трябват подкови, а на мен — Барт.
Новата Ръка на краля отпътувал няколко дни след издигането си, като взел кораб за Браавос, за да се консултира с Морския лорд и Желязната банка. Придружен бил от сир Джайлс Мориген и шестима от гвардията, но само септон Барт участвал в обсъждането. Целта на мисията му била тежка: война или мир. Крал Джеерис изпитвал голямо възхищение към града Браавос, казал Барт на Морския лорд; по тази причина не дошъл лично, тъй като разбирал горчивата история на Свободния град с Валирия и нейните господари на дракони. Но ако неговата Ръка не успеел да разреши проблема мирно, Негова милост нямал друг избор, освен да дойде лично на Вермитор за нещо, което Барт нарекъл „оживени дискусии“. Когато Морския лорд запитал какъв би могъл да е проблемът, септонът му отвърнал с тъжна усмивка и рекъл:
— Така ли трябва да се отиграе това? Говорим за три яйца. Нужно ли е да казвам повече?
Морския лорд заявил:
— Нямам никаква вина. Но ако притежавах такива яйца, би могло да е само защото съм ги купил.