— От крадец.
— Как ще се докаже това? Заловен ли е този крадец, разпитан ли е, признат ли е за виновен? Браавос е град на закони. Кой е законният собственик на тези яйца? Могат ли да ми покажат доказателство за собственост?
— Негова милост може да ви покаже доказателство за дракони.
Това накарало Морския лорд да се усмихне.
— Прикрита заплаха. Вашият крал е изключително умел в това. По-силен от баща си, по-рафиниран от чичо си. Да, знам какво би могъл да ни причини Джеерис, ако така избере. Браавосите имаме дълга памет и помним господарите на дракони от миналото. Има обаче определени неща, които ние бихме могли да причиним на вашия крал. Да изброявам ли? Или предпочитате заплахата да остане прикрита?
— Както благоволи ваше височество.
— Както желаете. Вашият крал би могъл да изгори града ни на пепел, не се съмнявам. Десетки хиляди ще умрат в драконовите пламъци. Мъже, жени и деца. Нямам мощта да развихря такова унищожение над Вестерос. Мечовете, които бих могъл да наема, ще побегнат пред вашите рицари. Флотилиите ми биха могли да изметат вашите от морето за известно време, но моите кораби са направени от дърво, а дървото гори. Само че в този град има една определена… гилдия, да речем… чиито членове са много опитни в избраната си професия. Те не биха могли да унищожат Кралски чертог, нито да задръстят улиците му с трупове. Но биха могли да убият… неколцина. Добре избрани неколцина.
— Негова милост е охраняван денонощно от Кралската гвардия.
— Рицарите, да. Като мъжа, който ви чака отвън. Ако наистина все още чака. Какво бихте казали, ако ви уведомя, че сир Джайлс вече е мъртъв? — Когато септон Барт понечил да стане, Морския лорд му махнал да седне на стола си. — Не, моля ви, не е нужно да се притеснявате. Казах какво ако. Премислил съм го. Те са изключително опитни, както казах. Ако го бях направил обаче, бихте могли да действате неразумно и много повече добри хора щяха да загинат. Не това е желанието ми. Вестеросите може да сте воини, но ние браавосите сме търговци. Нека да търгуваме.
Септон Барт се отпуснал отново в креслото си.
— Какво предлагате?
— Нямам ги тези яйца, разбира се — казал Морския лорд. — Не можете да докажете противното. Ако ги имах обаче… ами, докато се излюпят, те са само камъни. Би ли изпитвал вашият крал недоволство към мен заради три хубави камъка? Е, ако имах три… пиленца… бих могъл да разбера притеснението му. Наистина се възхищавам на вашия Джеерис обаче. Той е голямо подобрение в сравнение с чичо си и Браавос не желае да го види толкова нещастен. Тъй че вместо камъни позволете да ви предложа… злато.
И с това започнало същинското спазаряване.
И до ден-днешен ще се намерят хора, които да настояват, че септон Барт бил направен на глупак от Морския лорд, че бил излъган, измамен и унизен. Изтъкват факта, че се е върнал в Кралски чертог без дори едно-единствено драконово яйце. Това е вярно.
Това, което върнал обаче, било с доста висока стойност. По настояване на Морския лорд Желязната банка на Браавос опростила цялата останала главница от своя заем към Железния трон. С един удар дългът на Короната намалял наполовина.
— И всичко това на цената на три камъка — казал Барт на краля.
— Морския лорд по-добре да се надява да си останат камъни — отвърнал Джеерис. — Ако чуя дори шепот за… пиленца… дворецът му веднага ще изгори.
Споразумението с Желязната банка щяло да има големи последици за целия народ на владението в следващите години и десетилетия, макар че величината им не станала отведнъж явна. Умният управител на кралската хазна Рего Драз грижливо проучил дълговете и приходите след завръщането на септон Барт и заключил, че парите, които преди това трябвало да се пращат на Браавос, биха могли сега безопасно да се отклонят към един проект, с който кралят отдавна желаел да се заеме у дома: по-нататъшни подобрения за Кралски чертог.
Джеерис вече бил разширил и изправил улиците на града, и положил каменна настилка там, където преди това било кал, но много повече оставало ненаправено. Кралски чертог в сегашното си състояние не можел да се сравнява със Староград, нито дори с Ланиспорт, да не говорим за великолепните Свободни градове оттатък Тясното море. Негова милост бил решен да не им отстъпва. Съответно разработил планове за мрежа от отводнителни тръби и канали, която да отнася градската смет и изпражнения под улиците до реката.
Септон Барт привлякъл вниманието на краля към един още по-спешен проблем: питейната вода на Кралски чертог ставала само за коне и прасета, по мнението на мнозина. Речната вода била кална и новата канализация на краля щяла да я направи още по-лоша; водите на залив Черна вода били негодни за пиене в най-добрия случай и солени в най-лошия. Докато кралят, неговият двор и благородническото съсловие в града пиели ейл, медовина и вино, тези мръсни води били единственият избор за бедните. За да се разреши проблемът, Барт предложил питейни кладенци, някои вътре в същинския град, други — на север извън стените. Мрежа от гледжосани глинени тръби и тунели щяла да пренася прясната вода в града, където тя щяла да се събира в четири огромни щерни и да е достъпна за простолюдието от обществени чешми на определени площади и кръстовища.