Схемата на Барт била скъпа, несъмнено, и Рего Драз и крал Джеерис се стъписали от цената… докато кралица Алисан не поднесла на двамата по чаша речна вода на следващото заседание на съвета и не ги подканила да пият от нея. Водата останала неизпита, а кладенците и тръбите скоро били одобрени. Строителството щяло да отнеме повече от дванайсет години, но накрая „чешмите на кралицата“ осигурили чиста вода за жителите на Кралски чертог за много поколения напред.
Няколко години били изтекли от последния кралски обход, тъй че били съставени планове през 58 г. СЗ Джеерис и Алисан да направят първата си визита в Зимен хребет и Севера. Драконите им щели да са с тях, разбира се, но отвъд Шийката разстоянията били големи и пътищата лоши, а на краля му било омръзнало да лети напред и да чака свитата му да го настигне. Този път, постановил той, неговата Кралска гвардия, слуги и придворни щели да тръгнат преди него, за да подготвят нещата за пристигането му. И станало тъй, че три кораба отплавали от Кралски чертог за Бял пристан, където той и кралицата щели да направят първото си спиране.
Боговете и Свободните градове имали други планове обаче. Докато кралските кораби порели водите на север, пратеници от Пентос и Тирош се обърнали към Негова милост в Червената цитадела. Двата града били във война от три години и вече желаели да сключат мир, но не можели да се споразумеят къде да се срещнат, за да обсъдят условията. Конфликтът причинил сериозно разстройване на търговията по Тясното море, до такава степен, че крал Джеерис предложил на двата града помощта си да приключат с враждебните действия. След дълго обсъждане архонтът на Тирош и принцът на Пентос се разбрали да се срещнат в Кралски чертог, за да разрешат споровете си, стига Джеерис да действа като посредник между тях и да гарантира условията на един евентуален мирен договор.
Било предложение, което нито той, нито съветът не чувствали, че би могъл да откаже, но щяло да означава отлагане на планирания обход на Негова милост на Севера и съществувало притеснението, че прословуто обидчивият лорд на Зимен хребет можело да го приеме като незачитане. Кралица Алисан намерила решението. Тя щяла да тръгне напред, както било замислено, докато кралят изиграе ролята си на домакин на принца и архонта. Джеерис можел да се присъедини към нея в Зимен хребет веднага щом се сключи мирът. Така и се разбрали.
Пътуванията на кралица Алисан започнали в града Бял пристан, където десетки хиляди северняци се стекли, за да я поздравят и да зяпнат Среброкрил с възхита и мъничко ужас. За първи път виждали дракон. Големината на тълпите изненадала дори техния лорд. „Не знаех, че има толкова много простолюдие в града — съобщава ни се, че възкликнал Теомор Мандърли. — Откъде се появиха всички тези?“
Мандърли били уникални между големите домове на Севера. С произход от Предела преди столетия, те намерили убежище близо до устието на Белия нож, когато съперници ги изтласкали от богатите им земи по течението на Мандър. Макар и пламенно верни на Старките на Зимен хребет, те донесли със себе си своите богове от Юга и при все това почитали Седемте и спазвали традициите на рицарството. Алисан Таргариен, вечно изпълнена с желанието да сплотява Седемте кралства, видяла благоприятна възможност в прословуто голямата фамилия на лорд Теомор и тутакси се заловила да урежда бракове. Докато си замине, две от придворните ѝ дами били сгодени за по-младите синове на негово благородие и трета — за племенник; най-голямата му дъщеря и три племеннички, междувременно, били добавени към свитата на кралицата с разбирането, че ще отпътуват на юг с нея и там ще бъдат свързани в брачен съюз с подходящи лордове и рицари от двора на краля.
Лорд Мандърли забавлявал щедро кралицата. На пира за добре дошли били изпечени цели зубри, а дъщерята на негово благородие Джесамин действала като виночерпка на кралицата, като пълнела халбата ѝ със силен северняшки ейл, за който Нейна милост заявила, че е по-хубав от всяко вино, което е опитвала. Мандърли също така устроил малък турнир в чест на кралицата, за да покаже юначеството на своите рицари. За един от участниците (макар и не рицар) се разкрило, че е жена, дивашко момиче, което било пленено от охранителен отряд северно от Вала и дадено на един от домашните рицари на лорд Мандърли за осиновяване. Възхитена от дързостта на момичето, Алисан призовала един от собствените си заклети щитове, Джонквил Дарки, и дивачката и Алената сянка се дуелирали копие срещу меч, а северняците ревели одобрително.