Няколко дни по-късно кралицата свикала своя женски двор в залата на лорд Мандърли, нещо нечувано дотогава в Севера, и повече от двеста жени и момичета се събрали, за да споделят своите мисли, грижи и недоволства с Нейна милост.
След като напуснала Бял пристан, свитата на кралицата отплавала нагоре по Белия нож до нейните бързеи, а после продължила по суша към Зимен хребет, докато самата Алисан полетяла напред на Среброкрил. Топлината, с която била приета в Бял пристан, нямало да се повтори в древното седалище на кралете на Севера, където само Аларик Старк и неговите синове излезли да я посрещнат, щом драконът ѝ кацнал пред портите на замъка. Лорд Аларик имал кремъчна репутация; корав мъж, казвали хората, суров и коравосърдечен, със стегнат юмрук дотолкова, че бил свидлив, лишен от хумор, безрадостен, хладен. Дори Теомор Мандърли, който бил негов знаменосец, не го опровергал; Старк бил високо уважаван в Севера, казал той, но не и обичан. Шутът на лорд Мандърли го изразил другояче: „Струва ми се, че лорд Аларик има запек от дванайсетгодишен“.
Приемът в Зимен хребет с нищо не опровергал страховете на кралицата за това, което можело да очаква от дома Старк. Още преди да сгъне коляно пред Нейна милост, лорд Аларик изгледал накриво облеклото ѝ и рекъл:
— Надявам се, че сте донесла нещо по-топло от това. — После продължил, като заявил, че не иска дракона ѝ между стените си.
— Не съм виждал Харънхъл, но знам какво се случи там. — Рицарите и дамите ѝ щял да приеме, като стигнат тук, — и краля също, ако намери пътя… — Но не бивало да злоупотребяват с гостоприемството му. — Това е Северът и зимата иде. Не можем да храним дълго хиляда души. — Когато кралицата го уверила, че ще дойде само една десета от тази бройка, лорд Аларик изсумтял и отвърнал: — Това е добре. По-малко щеше да е още по-добре. — Както се опасявали, той явно бил недоволен, че крал Джеерис не благоволил да я придружи, и признал, че не бил сигурен как да забавлява една кралица. — Ако очаквате балове, маски и танци, дошли сте на неподходящото място.
Лорд Аларик бил изгубил жена си три години по-рано. Когато кралицата изразила съжаление, че така и не е имала удоволствието да се запознае с лейди Старк, севернякът отвърнал:
— Тя беше от дома Мормонт от Мечия остров и не беше дама според вашите стандарти, но излезе с брадва срещу глутница вълци, когато бе на дванайсет, уби два от тях и си уши наметало от кожите им. Даде ми двама силни сина също така и дъщеря, толкова сладка наглед, колкото всяка от вашите южняшки дами.
Когато Нейна милост предложила, че с удоволствие би помогнала да се уговорят бракове за синовете му за дъщерите на велики южни лордове, лорд Старк отказал безцеремонно.
— Ние пазим старите богове в Севера — рекъл на кралицата. — Когато момчетата ми вземат жена, ще се венчаят пред сърдечно дърво, а не в някоя южняшка септа.
Алисан Таргариен не се предала лесно обаче. Лордовете на Юга почитали старите богове, както и новите, казала тя на лорд Аларик; почти във всеки замък, който знаела, имало божие дърво, както и септа. И все още имало някои домове, които така и не били приели Седемте, не повече от северняците, най-вече Блекууд в речните земи между тях, а може би поне още дузина. Дори толкова суров и корав лорд като Аларик Старк се оказал безпомощен пред упорития чар на кралица Алисан. Съгласил се да помисли над казаното от нея и да обсъди въпроса със синовете си.
Колкото по-дълго се задържала кралицата, толкова по-топли ставали чувствата на лорд Аларик към нея и след време Алисан започнала да осъзнава, че не всичко, което се говорело за него, било истина. Той бил внимателен с парите, но не и свидлив; изобщо не бил лишен от хумор, макар че хуморът му бил рязък, остър като нож; синовете и дъщеря му, както и хората на Зимен хребет, изглежда, го обичали много. След като първоначалният мраз се стопил, негово благородие взел кралицата на лов за лос и мечка във Вълчия лес, показал ѝ костите на великан и ѝ позволил да рови колкото си иска из скромната библиотека на замъка му. Дори благоволил да се доближи до Среброкрил, макар и предпазливо. Жените на Зимен хребет също така били завладени от чара на кралицата, след като я опознали; Нейна милост станала особено близка с дъщерята на лорд Аларик, Алара. Когато останалите от свитата на кралицата най-сетне се появили при портите на замъка, след усилия през непроходими блата и летни снегове, месото и медовината потекли на воля, въпреки отсъствието на краля.