Междувременно нещата в Кралски чертог не вървели толкова добре. Мирните преговори се проточили много по-дълго, отколкото се очаквало, тъй като озлоблението между двата Свободни града се оказало много по-дълбоко, отколкото Джеерис знаел. При всеки опит на Негова милост да постигне равновесие и двете страни го обвинявали, че облагодетелства другата. Докато принцът и архонтът се пазарели, между хората им из града започнали да избухват боеве, в ханове, бардаци и винарни. Един пентошки гвардеец бил нападнат от засада и убит, а три нощи по-късно галерата на самия архонт била подпалена на кея. Кралското заминаване било отлагано и отлагано.
В Севера кралица Алисан започнало да не я свърта на едно място от чакане и решила да остави за малко Западен хребет и да посети мъжете на Нощния страж в Черен замък. Разстоянието не било пренебрежимо, дори в полет; Нейна милост кацнала при Сетното огнище и няколко малки укрепления и твърдини по пътя си, за изненада и радост на техните лордове, докато част от опашката ѝ се тътрела зад нея (другите останали в Зимен хребет).
Първата гледка с Вала отгоре отнела дъха на Алисан, щяла да каже по-късно Нейна милост на краля. Имало известно притеснение как ли може да бъде приета кралицата в Черен замък, защото много черни братя били Бедни братя и Синове на Воина преди тези ордени да бъдат премахнати, но лорд Старк пратил гарвани напред да предупреди за идването ѝ, и лорд-командирът на Нощния страж, лорд Бърли, събрал осемстотин от най-добрите си мъже да я посрещнат. Същата нощ черните братя пирували в чест на кралицата с месо от мамут, полято с медовина и тъмен ейл.
Когато се зазорило на другия ден, лорд Бърли завел Нейна милост на върха на Вала.
— Тук свършва светът — казал ѝ, като махнал към необятния зелен простор на призрачния лес отвъд. Бърли се извинил за качеството на храната и пиенето, поднесени на кралицата, и за грубите условия в Черен замък. — Правим каквото можем, ваша милост — обяснил лорд-командирът, — но нашите легла са корави, стаите ни са студени и храната ни…
— … е засищаща — довършила кралицата. — И това е всичко, което ми е нужно. Ще съм доволна да ям каквото и вие.
Мъжете на Нощния страж били толкова поразени от дракона на кралицата, колкото и народът на Бял пристан, макар самата кралица да отбелязала, че Среброкрил „не харесва този Вал“. Въпреки че било лято и Валът плачел, студът на леда все пак се усещал всеки път щом задуха вятър, и всеки порив карал дракона да съска и да тръпне. „Три пъти летях високо над Черен замък и три пъти се опитах да я поведа на север отвъд Вала — написала Алисан на Джеерис, — но всеки път тя възвиваше отново на юг и отказваше да тръгне. Никога преди не ми е отказвала да ме отведе накъдето пожелая. Смях се на това, когато слизах отново, за да не разберат черните братя, че нещо не е наред, но ме разтревожи тогава и все още ме тревожи.“
В Черен замък кралицата за пръв път видяла диваци. Бойна група била заловена малко преди да се опитат да изкатерят Вала и десетина опърпани оцелели били задържани в килии, за да ги види. Когато Нейна милост попитала какво ще се прави с тях, казали ѝ, че ще им отрежат ушите, преди да ги пуснат отново на север от Вала.
— Всички освен тия тримата — казал съпровождащият я и посочил трима пленници, които вече били загубили ушите си. — На тези тримата ще им отсечем главите. Вече са били хващани веднъж. — Ако другите били благоразумни, казал на кралицата, щели да приемат загубата на ушите си като урок и да си стоят от тяхната страна на Вала. — Повечето не го правят обаче — добавил.
Трима от братята се оказало, че били певци, преди да облекат черното, и поред пеели на Нейна милост вечер, като я забавлявали с балади, бойни песни и мръсни казармени песнички. Самият лорд-командир Бърли завел кралицата в призрачния лес (със сто конни обходници за ескорт). Когато Алисан изразила желание да види някои от другите укрепления по Вала, Първият обходник Бентън Гловър я отвел на запад по Вала, покрай Снежна порта и Нощна крепост, където се спуснали от върха и прекарали нощта. Ездата, решила кралицата, било най-секващото дъха пътуване, което била преживявала, „толкова възбуждащо, колкото беше студено, макар вятърът горе да духа толкова силно, че се боях да не ни помете от Вала“. Самата Нощна крепост ѝ се сторила мрачна и зловеща. „Толкова е огромна, че хората изглеждат смалени от нея, като мишки в срутен замък — казала тя на Джеерис, — и мрак има там… вкус във въздуха… толкова се радвах да напусна онова място.“