Не трябва да се мисли, че дните и нощите на кралицата в Черен замък били изцяло заети с такива бездейни занимания. Тя била тук заради Железния трон, напомнила на лорд Бърли, и много следобеди били прекарани с него и офицерите му в обсъждане на диваците, Вала и нуждите на Стража.
— Над всичко друго, една кралица трябва да знае как да слуша — казвала често Алисан Таргариен. В Черен замък доказала тези думи. Слушала, вслушвала се и спечелила вечната преданост на мъжете на Нощния страж с действията си. Разбирала нуждата от замък между Снежната порта и Леден знак, но Нощна крепост се рушала, твърде голяма била и определено разорителна за топлене. Стражът трябвало да я изостави, казала, и да построи по-малък замък по̀ на изток. Лорд Бърли не могъл да възрази… но Нощния страж нямал нужните средства за строеж на нови замъци. Алисан била предвидила това възражение. Щяла лично да плати за замъка, казала на лорд-командира и предложила накитите си, за да покрие цената.
— Имам доста много накити — казала.
Щяло да отнеме осем години, докато се вдигне новият замък, който щял да носи името Дълбоко езеро. До ден-днешен пред главната му зала стои статуя на Алисан Таргариен. Нощната крепост била изоставена още преди Дълбоко езеро да се довърши, както пожелала кралицата. Лорд-командир Бърли също така преименувал замъка Снежна порта, в нейна чест, на Краличина порта.
Кралица Алисан също така пожелала да изслуша жените на Севера. Когато лорд Бърли обяснил, че на Вала няма жени, тя настояла… докато накрая, с голяма неохота, той се разпоредил да я придружат до едно село на юг от Вала, което черните братя наричали Къртичиното. Там щяла да намери жени, казал негово благородие, макар че повечето от тях щели да са блудници. Мъжете на Нощния страж не взимали жени, обяснил той, но все пак си оставали мъже и някои изпитвали определени нужди. Кралица Алисан казала, че не я интересува, и станало тъй, че провела женския си двор сред курвите и проститутките на Къртичиното… и там чула някои приказки, което щяло да промени Седемте кралства завинаги.
Междувременно в Кралски чертог архонтът на Тирош, принцът на Пентос и Джеерис I Таргариен на Вестерос най-сетне ударили печатите си на „Договор за вечен мир“. Това, че изобщо се стигнало до договор, било сметнато за нещо като чудо и до голяма степен се дължало на прикрития намек на краля, че самият Вестерос би могъл да влезе във войната, ако не се стигне до съгласие. (Резултатът щял да се окаже дори по-малко успешен от преговорите. На връщане за Тирош чули архонта да казва, че Кралски чертог бил „вонящ цирей“, негоден да бъде наричан град, а магистрите на Пентос били толкова недоволни от условията, че принесли принца си в жертва на странните си богове, както бил обичаят на този град.) Чак тогава крал Джеерис се оказал свободен да отлети на север с Вермитор. Двамата с кралицата се събрали в Зимен хребет след половин година раздяла.
Времето, прекарано от краля в Зимен хребет, започнало с една злобна забележка. При пристигането на Негова милост Аларик Старк го отвел в криптите под замъка, за да му покаже гроба на брат си.
— Уолтън лежи тук долу в мрак в не малка степен благодарение на вас. Звезди и Мечове, отпадъците на вашите седем богове, какво са те за нас? И все пак вие ги пратихте на Вала стотици и хиляди, толкова много, че Нощния страж бе затруднен да ги изхрани… а когато най-лошите от тях се надигнаха, клетвопрестъпниците, които ни изпратихте, това струваше живота на брат ми, за да потушим бунта.
— Тъжна цена — съгласил се кралят, — но това изобщо не беше намерението ни. Имате съжаленията ми, милорд, и моята благодарност.
— Бих предпочел да имам брат си — отвърнал навъсено лорд Аларик.
Лорд Старк и крал Джеерис никога нямало да станат приятели: сянката на Уолтън Старк останала помежду им до края. Само благодарение на доброто посредничество на кралица Алисан двамата изобщо постигнали съгласие. Кралицата била посетила Дара на Брандън, земите южно от Вала, които Брандън Строителя подарил на Стража за тяхна подкрепа и изхранване.
— Не е достатъчно — казала тя на краля. — Почвата е тънка и камениста, хълмовете са незаселени. На Стража му липсват пари, а когато дойде зимата, ще им липсва и храна.
Отговорът, който предложила, било Нов дар, още една ивица земя на юг от Дара на Брандън.
Идеята не зарадвала лорд Аларик: макар да бил приятел на Нощния страж, той знаел, че лордовете, които в момента държали въпросните земи, ще възразят, че им се отнемат без тяхно съгласие.