— Не се съмнявам, че можете да ги убедите, лорд Аларик — казала кралицата.
И накрая, очарован от нея както винаги, Аларик Старк казал, че, да, би могъл. И станало тъй, че големината на Дара била удвоена с един удар.
Няма какво повече да се каже за времето, прекарано от кралица Алисан и крал Джеерис в Севера. След като се задържали в Зимен хребет още две седмици, те поели към Тореново тържище и оттам за Бароутън, където лорд Дъстин им показал могилата на Първия крал и устроил нещо като турнир в тяхна чест, макар да било слаба работа в сравнение с турнирите на юг. Оттам Вермитор и Среброкрил понесли Джеерис и Алисан обратно към Кралски чертог. Мъжете и жените от свитата им имали по-мъчително пътуване за дома — минали по суша от Бароутън обратно до Бял пристан и оттам взели кораб.
Още преди другите да стигнат до Бял пристан, крал Джеерис събрал съвета си в Червената цитадела, за да обсъдят една молба от кралицата му. Когато септон Барт, Великият майстер Бенифер и другите се събрали, Алисан им разказала за визитата си на Вала и за деня, който прекарала с курвите и пропадналите жени от Къртичиното.
— Имаше едно момиче там — казала кралицата, — не по-голямо от мен, както седя пред вас. Хубаво момиче, но не толкова, колкото е била, мисля. Баща ѝ бил ковач и когато била девица на четиринайсет, дал ръката ѝ в брак на чирака си. Тя харесвала момчето и той я обичал, тъй че двамата се оженили както се полага… но едва изрекли клетвите си, когато господарят им дошъл на сватбата със своите войници да вземе правото си на първата ѝ нощ. Отнесъл я в кулата си и се забавлявал с нея, а на следващата сутрин мъжете му я върнали на съпруга ѝ.
— Но девствеността ѝ си отишла, заедно с цялата любов, която чиракът е можел да изпитва към нея. Той не можел да вдигне ръка срещу лорда от страх за живота си, тъй че наместо това я вдигнал срещу жена си. Когато станало ясно, че носи детето на лорда, той го избил от нея. От този ден насетне никога не я наричал нещо друго освен „курва“, докато накрая тя решила, че щом ще я наричат курва, ще живее като такава, и заминала за Къртичиното. Там живее до ден-днешен, тъжно дете, съсипано… но междувременно, в други села, други девици се женят и други лордове взимат първата им нощ. — Кралицата помълчала, после заключила: — Нейната история беше най-лошата, но не единствената. В Бял пристан, в Къртичино, в Бароутън други жени също говориха за първите си нощи. Така и не знаех, господа. О, знаех за традицията. Дори на Драконов камък има истории за мъже от собствения ми дом, Таргариените, които са си го позволявали с жени на рибари и слуги и са им правили деца…
— Драконово семе ги наричат — казал Джеерис с явна неохота. — Не е нещо за хвалене, но се е случвало, може би по-често, отколкото бихме искали да признаем. Такива деца са ценени обаче. Самият Орис Баратеон беше драконово семе, незаконен брат на нашия дядо. Дали е бил заченат на първа нощ не мога да кажа, но лорд Ерион беше баща му, това е добре известно. Дарове бяха дадени…
— Дарове? — казала кралицата с рязък, изпълнен с присмех глас. — Не виждам никаква чест във всичко това. Знам, че такива неща са ставали преди стотици години, признавам, но изобщо не бях и сънувала, че обичаят е удържал толкова здраво до ден-днешен. Може би не исках да го знам. Затварях си очите, но онова бедно момиче в Къртичино ми ги отвори. Правото на първата нощ! Ваша милост, ваши благородия, време е да сложим край на това. Умолявам ви.
След като кралицата спряла да говори, настъпила тишина, съобщава ни Великият майстер Бенифер. Лордовете от малкия съвет помръдвали неловко в креслата си и се споглеждали, докато накрая заговорил самият крал, съчувствено, но с неохота. Това, което предлагала кралицата, щяло да е трудно, казал Джеерис. Лордовете ставали размирни, когато кралете започнат да отнемат неща, които те смятат за свои.
— Земите им, златото им, правата им…
— … жените им? — довършила Алисан. — Помня нашата венчавка, милорд. Ако вие бяхте ковач, а аз перачка и някой лорд бе дошъл да претендира за правото си над мен и да вземе девствеността ми в деня, в който дадохме клетвите си, какво щяхте да направите?
— Щях да го убия — отвърнал Джеерис. — Но аз не съм ковач.
— Ако, казах — настояла кралицата. — Един ковач също е мъж, нали? Кой мъж, освен ако не е страхливец, би стоял покорно, докато друг мъж посяга на жена му? Не искаме ковачи да убиват лордове, определено. — Обърнала се към Великия майстер Бенифер и казала: — Знам как умря Гаргон Кохерис. Гаргон Госта. Колко още такива случаи е имало, чудя се?
— Повече, отколкото държа да изброявам — отстъпил Бенифер. — Не се говори често за тях, от страх, че други мъже биха могли да направят същото, но…