— Първата нощ е оскърбление срещу Кралския мир — заключила кралицата. — Оскърбление не само срещу девицата, но и срещу мъжа ѝ също така… и срещу съпругата на лорда, да не забравяме. Какво правят онези знатни дами, докато лордовете им са навън да дефлорират девици? Шият ли? Пеят? Молят се? На тяхно място бих се молила лорд съпругът ми да падне от коня си и да си прекърши врата на връщане у дома.
Крал Джеерис се усмихнал на това, но било ясно, че му става все по-неловко.
— Правото на първата нощ е древно — възразил той, макар и не особено страстно, — толкова част от лордството, колкото правото на ямата и бесилката. Рядко е прилагано на юг от Шийката, казват, но продължителното му съществуване е господарски прерогатив, от който някои от по-агресивните ми поданици биха отстъпили с негодувание. Не грешиш, обич моя, но понякога е най-добре да оставим един спящ дракон да си лежи.
— Ние сме спящите дракони — отвърнала рязко кралицата. — А лордовете, които обичат първите си нощи, са псета. Защо трябва да утоляват страстта си с девици, които току-що са врекли любовта си на други мъже? Нямат ли си свои жени? Няма ли курви във владенията им? Не знаят ли как да си използват ръцете?
Тогава заговорил кралският съдия, лорд Албин Масей.
— В първата нощ има нещо повече от похот, ваша милост. Практиката е древна, по-стара от андалите, по-стара от Вярата. Идва още от Изначалния век, не се съмнявам. Първите хора са били свирепа раса и също като диваците отвъд Вала са следвали само силата. Техните господари и крале са били воини, могъщи мъже и герои, и са искали синовете им да са същите. Ако боен главатар избере да дари семето си на някоя девица в нощта на сватбата ѝ, на това се е гледало като на… вид благословия. А ако от сношението дойде дете, толкова по-добре. Съпругът е можел тогава да претендира за честта да отгледа син на герой като свой.
— Може и така да е било преди десет хиляди години — отвърнала кралицата, — но лордовете, претендиращи за първата нощ сега, не са герои. Не сте чули как жените говорят за тях. Аз съм. Старци, дебели мъже, жестоки мъже, пъпчиви момчета, изнасилвачи, похотливци, мъже, покрити със струпеи, с белези, с циреи, лордове, които не са се мили половин година, мъже с мазна коса и въшки. Това са вашите могъщи мъже. Слушах жените и нито една от тях не се чувстваше благословена.
— Андалите никога не са практикували първата нощ в Андалос — казал Великият майстер Бенифер. — Когато дошли във Вестерос и помели кралствата на първите хора, заварили традицията тук и решили да я оставят, също като божиите гори.
Тогава заговорил септон Барт, като се обърнал към краля.
— Ваше величество, ако ми е позволена тази дързост, вярвам, че нейна милост е права за това. Първите хора може и да са намерили някаква мъдрост в този ритуал, но Първите хора са се биели с бронзови мечове и са хранели своите язови дървета с кръв. Ние не сме онези хора и е крайно време да сложим край на това зло. То е против всякакъв идеал за благородство. Нашите рицари се заклеват да защитават невинността на девиците… освен когато лордът, комуто служат, пожелае да обезчести някоя, както изглежда. Ние полагаме брачните си клетви пред Отеца и Майката, обещавайки вярност докато Странника дойде да ни раздели и никъде в „Седемлъчата звезда“ не е казано, че тези обещания не се отнасят за лордове. Вие не грешите, ваша милост, някои лордове със сигурност ще недоволстват от това, особено в Севера… но всички девици ще ни благодарят за това и всички съпрузи, и бащите и майките, точно както каза кралицата. Знам, че Верните ще бъдат доволни. Негова висша святост ще се погрижи гласът му да бъде чут, изобщо не се съмнявайте.
Когато Барт приключил, Джеерис Таргариен вдигнал ръка.
— Знам кога съм победен. Добре. Нека го направим.
И станало тъй, че бил наложен вторият от наречените от простолюдието Закони на кралица Алисан: премахването на древното право на лорда на първата нощ. Оттук насетне, било постановено, девствеността на невястата щяла да принадлежи само на нейния съпруг, съединени било пред септон, било пред сърдечно дърво, и всеки мъж, било то лорд или селяк, който я вземе на първата ѝ брачна нощ или която и да било друга нощ, щял да бъде виновен в престъплението изнасилване.
Към края на 58-мата година след Завоеванието на Егон крал Джеерис отпразнувал десетата годишнина от своята коронация в Звездната септа на Староград. Неопереното момче, което Върховният септон короновал в онзи ден, отдавна го нямало; неговото място било заето от мъж на двайсет и четири, който бил крал от глава до пети. Мъхестата брадичка и мустаци, които Негова милост поддържал в началото на царуването си, се превърнали в красива златна брада, опръскана със сребро. Неподрязаната му коса, която носел на дебела плитка, стигала почти до кръста му. Висок и чаровен, Джеерис се движел с изящна лекота, било то на танцувалния под или в двора за упражнения. Усмивката му, казвали, можела да стопли сърцето на всяка девица в Седемте кралства; навъсеното му чело можело да накара кръвта на всеки мъж да изстине. В лицето на своята сестра той имал кралица, още по-обичана и от него. „Добрата кралица Алисан“, нарекло я простолюдието, от Староград до Вала. Боговете били благословили двамата с три силни деца, двама великолепни млади принцове и принцеса, която била любимката на кралството.