В своето десетилетие на управление те познали скръб и ужас, измяна и конфликт, и смъртта на обични хора, но издържали на бурите, преживели трагедиите и излезли по-силни и по-добри от всичко, което понесли. Постиженията им били безспорни: Седемте кралства били в мир и по-благоденстващи, отколкото били някога в живата памет.
Време било за празненство и те отпразнували, с турнир в Кралски чертог на юбилея от коронясването на краля. Принцеса Денерис и принцовете Емон и Белон споделили кралската ложа със своите майка и баща и се радвали на ликуващите викове на тълпата. На турнирното поле връхната точка в надпреварата била великолепието на сир Риам Редвин, най-младия син на лорд Манфрид Редвин от Арбор, лорд-адмирал и управител на корабите на Джеерис. В последователни сблъсъци сир Риам свалил от конете Ронал Баратеон, Артур Оукхарт, Саймън Дондарион, Харис Хог (Харис Шунката за простолюдието) и двама рицари от Кралската гвардия, Лорънс Рокстън и Лукамор Стронг. Когато младият галант подкарал в тръс към кралската ложа и увенчал Добрата кралица Алисан като своя кралица на любовта и красотата, множеството заревало одобрително.
Листата по дърветата започнали да стават червеникави, оранжеви и златни и дамите от двора носели рокли в същите оттенъци. На пиршеството, последвало края на турнира, лорд Рогар Баратеон се появил с децата си, Боремунд и Джослин, за да бъдат прегърнати топло от краля и кралицата. Лордове от всички краища на владението дошли за празненството; Лиман Ланистър от Скалата на Кастърли, Демън Веларион от Дрифтмарк, Прентис Тъли от Речен пад, Родрик Арин от Долината, дори лордовете Роуан и Оукхарт, чиито набори някога крачели в поход със септон Месечината. Теомор Мандърли слязъл от Севера. Аларик Старк не дошъл, но синовете му дошли и с тях дъщеря му, Алара, зачервена от свян, за да поеме новите си задължения като придворна дама на кралицата. Върховният септон бил твърде болен, за да дойде, но пратил най-новата си септа, Рела, която била Таргариен, все още свенлива, но усмихваща се. Казват, че кралицата плакала от радост, като я видяла, защото в лице и фигура била самото копие на сестра си Ерея, вярно, поостаряло.
Време било за топли прегръдки, за усмивки, за наздравици и за помирения, за подновяване на стари приятелства и за създаване на нови, за смях и за целувки. Хубаво време било, златна есен, време на мир и изобилие.
Но зимата идела.
Дългото царуване
Джеерис и Алисан: Политика, потомство и болка
На седмия ден на 59-тата година след Завоеванието на Егон един разбит кораб докретал по Шепнещия звук до пристанището на Староград. Платната му били закърпени, раздрани и зацапани със сол, боята му била избеляла и се лющела, знамената, веещи се от мачтата му, били толкова избелели от слънцето, че били станали неразпознаваеми. Чак след като бил привързан на кея най-сетне бил разпознат в окаяното му състояние. Това било „Лейди Мередит“, видян за последен път да напуска Староград почти три години по-рано, за да прекоси Морето на залеза.
Когато екипажът му започнал да слиза, тълпи търговци, хамали, курви, моряци и крадци зяпнали стъписани. Девет от всеки десет мъже слезли на брега били черни или кафяви. Вълни на възбуда пробягали по кейовете. Нима „Лейди Мередит“ наистина е прехвърлила Морето на залеза? Нима всички хора на приказните земи на далечния запад били тъмнокожи като обитателите на Летните острови?
Чак когато самият сир Юстас Хайтауър се появил, шепотите замрели. Внукът на лорд Донел бил измършавял и загорял от слънцето, с бръчки по лицето, които ги нямало, когато отплавал. Шепа мъже от Староград били с него, единственото, което останало от първоначалния му екипаж. Един от митничарите на дядо му го посрещнал на кея и последвал бърз разговор. Хората от екипажа на „Лейди Мередит“ не просто приличали на Летните островитяни; те били Летни островитяни, наети в Соториос („на разорителни заплати“, оплакал се сир Юстас), за да заместят мъжете, които изгубил. Щели да му трябват носачи, казал капитанът. Трюмовете били пълни до пръсване с богат товар… но не от земите отвъд Морето на залеза.