Двата разнебитени кораба се подслонили край островите за повече от две седмици, докато ремонтират и попълнят запасите си. Лейди Алис триумфирала: имало земя по̀ на запад от всяка друга земя, за която се знаело, острови, които не съществували на никоя известна карта. Тъй като били три, ги нарекла Егон, Ренис и Висения. Островите били необитаеми, но изворите и потоците били изобилни, тъй че пътешествениците напълнили буретата си с толкова прясна вода, колкото им трябвало. Имало диви свине също тъй и огромни лениви гущери, големи колкото сърна, и дървета, натежали от черупчест и месест плод.
След като опитали някои от тях, Юстас Хайтауър заявил, че нямало нужда да ходят по-надалече.
— Това е достатъчно откритие — рекъл. — Тук имаме подправки, каквито никога не съм вкусвал, и тези розови плодове… Имаме своето богатство тука, в ръцете ни.
Алис Западен хълм била скептична. Три малки острова, дори най-големият от които една трета колкото Драконов камък, не било нищо. Истинските чудеса били още по̀ на запад. Можело да има друг Есос точно отвъд хоризонта.
— Или може да има други хиляда левги пусто море — отвърнал сир Юстас. И макар лейди Алис да го придумвала и умолявала, и да тъкала паяжини от думи, не могла да го трогне. — Дори и да го бях пожелал, екипажът ми нямаше да го позволи — казал на лорд Донел във Високата кула. — До един бяха убедени, че са видели гигантски кракен да тегли „Есенна луна“ под морето. Ако бях заповядал плаването да продължи, щяха да ме хвърлят за храна на рибите и да си изберат друг капитан.
Така пътешествениците се разделили, след като отплували от островите. „Лейди Мередит“ обърнал обратно на изток към дома, а Алис Западен хълм и нейният „Слънцегон“ поели на запад, гонейки слънцето. Пътуването на Юстас Хайтауър обратно се оказало също толкова опасно, колкото на тръгване. Имало още бури, макар и не толкова ужасни като онази, която взела кораба на брат му. Преобладаващите ветрове били срещу тях и ги принуждавали да променят курса непрекъснато. Взели три от големите сиви гущери на борда и един захапал кормчията му, чийто крак позеленял и трябвало да се отреже. Няколко дни по-късно се натъкнали на стадо китове. Един от тях, огромен бял мъжкар, по-голям от кораб, се натресъл в „Лейди Мередит“ нарочно и пропукал корпуса му. След това сир Юстас променил курса и поел към Летните острови, които сметнал, че са най-близката суша. Но се оказало, че били по̀ на юг, отколкото съзнавал, подминали островите и вместо до тях стигнали до брега на Соториос.
— Бяхме там почти цяла година — казал той на дядо си, — като се опитвахме да направим „Лейди Мередит“ отново годен за плаване, защото щетите се оказаха по-големи, отколкото мислехме. Имаше богатства за взимане също така обаче, а не бяхме слепи за това. Смарагди, злато, подправки, да, всичко това и още. Странни същества… маймуни, които вървят като хора, и хора, които вият като маймуни, летящи гущери, базилиски, сто различни вида змии. Смъртоносни, всичките. Някои от хората ми просто изчезнаха за нощ. Тези, които не започнаха да мрат. Един беше ухапан от муха, малка пришка на врата му, нищо за плашене. След три дни кожата му се лющеше и му течеше кръв от ушите, от кура и от задника. Човек ще полудее, ако пие солена вода, всички моряци го знаят това, но в онова място прясната вода не е по-безопасна. Червеи имаше в нея, толкова малки, че почти не се виждаха, и ако човек ги глътне, снасят яйцата си вътре в него. А треските… едва минаваше ден, в който половината ми хора да бяха годни за работа. Всички щяхме да измрем, мисля, но дойдоха няколко случайно минаващи Летни островитяни. Те познават този ад по-добре, отколкото го показват, така мисля. С тяхна помощ успях да докарам „Лейди Мередит“ до градчето Високи дървета и оттам до вкъщи.
Там свършил разказът му за великото му приключение.
Колкото до лейди Алис Западен хълм, родена Елиса от дома Фарман, къде е свършило нейното приключение не можем да кажем. „Слънцегон“ изчезнал на запад, все тъй търсейки земите отвъд Морето на залеза, и никога повече не бил видян.
Освен…
Много години по-късно Корлис Веларион, момчето, родено на Дрифтмарк през 53 г. СЗ, щяло да вземе кораба си „Морска змия“ на девет големи пътешествия. Отплавал по-далече, отколкото който и да е човек от Вестерос е плавал някога. В първото от тези пътешествия той стигнал отвъд Нефритените порти, до Юай Тай и остров Ленг, и се върнал с такова богатство подправки, коприна и нефрит, че домът Веларион станал за известно време най-богатият дом във всичките Седем кралства. При второто си пътуване, сир Корлис отплавал още по-далече на изток и станал първият вестерос, стигал някога до Асшаи при Сянката, безрадостния черен град на обвързващите със сянка, в края на света. Там загубил любовта си и половината си екипаж, ако приказките са верни… и там също тъй, в пристана на Асшаи, зърнал един стар и много похабен кораб, за който щял да се кълне винаги, че може да е само „Слънцегон“.