Когато вестта стигнала до Червената цитадела, Джеерис Таргариен лично излязъл да прибере тялото, обкръжен от Кралската си гвардия. Толкова разгневен бил Негова милост от това, което видял, че сир Джофри Догет щял да каже след това: „Когато погледнах лицето му, за миг беше все едно, че гледам чичо му“. Улицата била пълна с любопитни, излезли да видят своя крал и да се вторачат в окървавения труп на пентошкия сараф. Джеерис обърнал коня си и им извикал:
— Искам имената на хората, които са направили това. Кажете веднага и ще бъдете добре възнаградени. Дръжте си езиците и ще ги загубите.
Много от зяпачите се изсулили, но едно босоного момиче пристъпило напред и изписукало едно име.
Кралят му благодарил и му заповядал да покаже на рицарите му къде може да се намери този мъж. Тя отвела Кралската гвардия до една винарна, където открили злодея с курва в скута му и три от пръстените на лорд Рего на пръстите му. Под изтезание той скоро разкрил имената на другите нападатели и те били заловени до един. Един от тях твърдял, че бил някогашен Беден брат, и викнал, че иска да облече черното.
— Не — казал му Джеерис. — Нощният страж са мъже на честта, а ти си по-долен от плъховете.
Мъже като тях били недостойни за чиста смърт от меч или брадва, постановил той. Наместо това били провесени от стените на Червената цитадела, разпрани и оставени да се гърчат, докато умрат, а червата им се полюшвали изсипани до коленете.
Момичето, което отвело краля до убийците, имало по-добра съдба. Кралица Алисан наредила да го изкъпят. После изгорили дрехите му, обръснали му главата и го нахранили с топъл хляб и бекон.
— Има място за теб в замъка, ако искаш — казала Алисан, след като момичето се заситило. — В кухните или в конюшните, както желаеш. Имаш ли баща?
Момичето кимнало плахо и признало, че има.
— Беше от ония, дето им разпрахте коремите. Пъпчивия, с ечемика на окото. — После казало на Нейна милост, че иска да работи в кухните. — Щото там държат хляба.
Старата година свършила и започнала нова година, но малко празненства имало където и да било из Вестерос, за да отбележат идването на 60-тата година от Завоеванието на Егон. Година преди това били запалени големи огньове на публични площади и мъже и жени танцували около тях, пиели и се смеели, докато камбаните звънели в новата година. Една година по-късно огньовете поглъщали трупове, а камбаните биели за мъртвите. Улиците на Кралски чертог били празни, особено нощем, уличките били затрупани със сняг и ледунки висели от покривите, дълги като копия.
На върха на Високия хълм на Егон крал Джеерис заповядал портите на Червената цитадела да се затворят и залостят и удвоил стражата на стените на замъка. Той, кралицата и децата му присъствали на вечерната служба в септата на замъка, прибрали се в Твърдината на Мегор за скромна вечеря и после се оттеглили да спят.
Било часът на совата, когато кралица Алисан била събудена от дъщеря ѝ, с леко разтърсване на ръката.
— Майко — казала принцеса Денерис. — Студено ми е.
Не е нужно да се спираме на всичко, което последвало. Денерис Таргариен била любимката на кралството и всичко, което можело да се направи за който и да е човек, било направено за нея. Имало молитви и лапи, горещи супи и горещи бани, одеяла и кожи, и горещи камъни, чай от коприва. Принцесата била на шест, години откакто била отбита, но била повикана кърмачка, защото някои вярвали, че майчино мляко би могло да изцери Тръпките. Майстери идвали и си отивали, септони и септи се молели, кралят заповядал сто нови ловци на плъхове да бъдат наети веднага и предложил сребърен елен за всеки мъртъв плъх, сив или черен. Денерис поискала котенцето си и котенцето ѝ било донесено, макар че щом треперенето ѝ станало по-силно, то заскимтяло и я одраскало по ръката. Малко преди зазоряване Джеерис скочил на крака и извикал, че трябва дракон, че дъщеря му трябва да има дракон, и гарвани полетели за Драконов камък с нареждане Драконовите пазачи там да донесат новоизлюпено в Червената цитадела тутакси.