— Може и така да е — отстъпил септон Барт. — Само че лорд Бертранд сега е в гроба си, а аз говоря за сина му. Мартин е млад и пламенен, но няма да гарантирам за качеството на ума му. Неговата съпруга обаче е момиче от Фосоуей, лейди Флорънс, която брои ябълки, откакто се е научила да говори. Поддържала е всички сметки в Планински рай откакто се ожени, и казват, че е повишила приходите на дома Тирел с една третина. Ако назначим съпруга ѝ, тя също ще дойде в двора, не се съмнявам.
— Алисан би харесала това — казал кралят. — Тя обича компанията на умни жени. — Кралицата не присъствала на съвета след смъртта на принцеса Денерис. Може би Джеерис се е надявал, че това би помогнало тя да се върне при него. — Нашият добър септон никога не ни е подвеждал. Хайде да опитаме тъпака с умната жена и да се надяваме, че вярното ми простолюдие няма да му разбие главата с паве.
Седемте взимат и Седемте дават. Може би Майката Горе е погледнала кралица Алисан в нейната скръб и е съжалила разбитото ѝ сърце. Луната не се обърнала два пъти след смъртта на принцеса Денерис, когато Нейна милост научила, че отново носи дете. След като зимата държала кралството в ледената си хватка, кралицата отново избрала предпазливостта и се оттеглила в Драконов камък, за да го излежи. По-късно същата година, 60-та СЗ, родила петото си дете, дъщеря, която нарекла Алиса на майка си.
— Почит, която нейна милост щеше да оцени, ако беше жива — отбелязал новият Велик майстер Елисар… макар и не близо до ушите на краля.
Зимата свършила скоро след като кралицата родила и Алиса се оказала красиво здраво дете. Като бебе толкова приличала на покойната си сестра Денерис, че кралицата често плачела, като я гледала, спомняйки си детето, което загубила. Приликата обаче избледнявала, докато принцесата пораствала; с издължено лице и слабичка, Алиса притежавала малко от красотата на сестра си. Косата ѝ била русолява, без никакъв намек за сребро, което да напомня за старите господари на дракони, и се родила с разноцветни очи, едно виолетово, другото изумително зелено. Ушите ѝ били твърде големи, а усмивката ѝ крива, а когато била на шест и си играела в двора, едно перване през лицето от дървен меч счупило носа ѝ. Заздравял накриво, но на Алиса като че ѝ било все едно. На тази възраст майка ѝ осъзнала, че се е метнала не на Денерис, а на Белон.
Също както някога Белон следвал Емон навсякъде, Алиса се мъкнела след Белон.
— Като кутре — оплаквал се Пролетния принц. Белон бил две години по-малък от Емон, Алиса почти четири години по-малка от него… „и момиче“, което го правело още по-лошо в очите му. Принцесата не се държала като момиче обаче. Носела момчешки дрехи, когато можела, отбягвала компанията на други момичета, предпочитала яздене, катерене и дуелиране с дървени мечове пред шиене, четене и пеене и отказвала да яде овесена каша.
Един стар приятел и един стар противник се върнали в Кралски чертог през 61 г. СЗ, когато лорд Рогар Баратеон слязъл от Бурен край, за да доведе три млади момичета в двора. Две били дъщерите на брат му Ронал, който умрял от треската заедно с жена си и синовете си. Третата била лейди Джослин, собствената му дъщеря от кралица Алиса. Малкото крехко бебе, което дошло на света през ужасната Година на Странника, било станало високо младо момиче с надменна осанка, с големи тъмни очи и коса, черна като грях.
Косата на самия Рогар Баратеон била побеляла обаче и годините взели своята дан от старата Ръка на краля. Лицето му било изпито и набръчкано, и бил толкова измършавял, че дрехите висели хлабаво по него все едно били скроени за много по-едър мъж. Когато прегънал коляно пред Железния трон, едва могъл да се вдигне след това на крака и поискал помощта на един от Кралската гвардия, за да стои прав.
Дошъл да помоли за благодеяние, казал лорд Рогар на кралицата и краля. Лейди Джослин щяла скоро да празнува седмия си имен ден.
— Тя никога не е познавала майка. Жените на брат ми се грижеха за нея колкото можеха, но заделяха повече внимание на собствените си деца, както е обичайно с майките, а сега и двете ги няма. Ако благоволите, ваши величества, бих помолил да приемете Джослин и братовчедките ѝ като храненичета, да бъдат отгледани тук в двора до вашите синове и дъщери.
— Би било чест и удоволствие за нас — отвърнала кралица Алисан. — Джослин е наша сестра, не сме го забравили. Наша кръв.
Лорд Рогар изглеждал много облекчен.
— Бих помолил да се погрижите и за моя син също така. Боремунд ще остане в Бурен край, под опеката на моя брат Гарон. Той е добро момче, силно момче, и ще бъде велик лорд след време, не се съмнявам, но той е само мой. Както знаят ваши милости, моят брат Борис напусна бурните земи преди няколко години. Стана кисел и сърдит след като Боремунд беше роден и нещата между нас станаха от лоши по-лоши. Борис беше в Мир за известно време, а после във Волантис, правейки боговете знаят какво… но сега отново се е появил във Вестерос, в Червените планини. Върви приказка, че се е събрал с Краля Лешояд и напада собствения си народ. Гарон е способен мъж и верен, но никога не е могъл да се сравни с Борис, а Боремунд е още момче. Боя се какво би могло да го сполети, и бурните земи, когато си отида.