Това изненадало краля.
— Когато си отидете? Защо трябва да си отивате? Къде мислите да отидете, милорд?
Ответната усмивка на лорд Рогар показала малко от старата му свирепост.
— В планините, ваша милост. Майстерът ми казва, че умирам. Вярвам му. Още преди Тръпките имаше болка. Влошила се е оттогава. Дава ми млякото на мака и това помага, но използвам само малко. Не бих искал да проспя колкото живот ми остава. Нито бих искал да умра на легло, окървавил задника си. Смятам да намеря моя брат Борис и да се разправя с него, и с този Крал Лешояд също така. Зелен хайвер, така го нарича Гарон. И е прав. Но когато умра, искам да умра с брадвата си в ръка и с проклятие на уста. Имам ли позволението ви, ваша милост?
Трогнат от думите на стария си приятел, крал Джеерис се изправил, слязъл от Железния трон и потупал лорд Рогар по рамото.
— Вашият брат е изменник, а този лешояд — няма да го нарека крал — е тормозил граничните ни земи достатъчно дълго. Имате позволението ми, милорд. И повече от това. Имате моя меч.
Кралят бил верен на думата си. Боят, който последвал, е назован в историите като Третата дорнска война, но това е погрешно, защото принцът на Дорн задържал войските си далече от сблъсъка. Простолюдието от онова време я нарекло Войната на лорд Рогар и това име е много по-уместно. Докато лордът на Бурен край повел петстотин души в планините, Джеерис Таргариен полетял на Вермитор.
— Нарича се лешояд — казал кралят, — но не лети. Крие се. Би трябвало да се нарече лисугер.
Не грешал. Първият Крал Лешояд командвал армии и водел хиляди мъже в битка. Вторият не бил нещо повече от самомнителен разбойник, малкия син на малък дом с няколкостотин следовници, които споделяли вкуса му към грабеж и насилие. Познавал добре планините обаче и подгонен можел просто да изчезне, за да се появи отново когато си поиска. Мъже, тръгнали да го заловят, го правели на голям риск, защото бил опитен и в засадата.
Нито една от хитрините му не вършела работа срещу враг, който можел да го подгони отгоре обаче. Според легендите Кралят Лешояд имал несъкрушима планинска крепост, скрита в облаците. Джеерис не намерил никаква тайна бърлога, само десетина груби бивака. Вермитор ги изгорил всичките, оставяйки на Лешояда само пепелища, в които да се върне. Конниците на лорд Рогар, лъкатушещи навътре във височините, скоро били принудени да изоставят конете си и да продължат пеша по кози пътеки нагоре по стръмни склонове и проходи, докато скрити врагове търкаляли камъни отгоре върху главите им. И все пак напредвали непоколебимо. Докато мъжете на бурните земи напредвали от изток, Саймън Дондарион, лордът на Черен пристан, повел малко воинство от погранични рицари от запад, за да запушат изхода от другата страна. Докато двете войски се приближавали една към друга, Джеерис ги наблюдавал от небето, местейки ги насам-натам, както някога местел армии играчки в Залата на Рисуваната маса.
Накрая сгащили враговете си. Борис Баратеон не познавал скритите планински пътища както дорнеца, тъй че пръв бил хванат на тясно. Хората на лорд Рогар набързо се справили със своите, но когато братята се озовали лице в лице, крал Джеерис се спуснал от небето.
— Не бих искал да ви нарекат братоубиец, милорд — казал Негова милост на бившата си Ръка. — Изменникът е мой.
Като чул това, сир Борис се изсмял.
— По-скоро ще нарекат мен кралеубиец, отколкото него братоубиец! — извикал и връхлетял срещу краля.
Но Джеерис държал Блекфайър и не бил забравил уроците, които бил научил в двора на Драконов камък. Борис Баратеон умрял в нозете на краля, от срез в шията, който едва не отнесъл главата му.
Редът на Краля Лешояд дошъл на новото пълнолуние. Заклещен в една изгорена бърлога, където се надявал да намери убежище, той се съпротивлявал до края, засипвайки хората на краля с копия и стрели.
— Този е мой — казал Рогар Баратеон на Негова милост, когато планинският крал бил доведен пред тях в пранги. По негова заповед веригите на разбойника били махнати и му дали копие и щит. Лорд Рогар се изправил насреща му с брадвата си. — Ако ме убие, освободете го.