Лешояда се оказал жалко негоден за това усилие. Както бил отпаднал, изтощен и раздиран от болка, Рогар Баратеон отбил атаките му с презрение, а после го посякъл от рамото до пъпа.
Когато всичко приключило, лорд Рогар изглеждал отегчен.
— Май няма да умра с брадва в ръка — казал той тъжно на краля. И така станало. Рогар Баратеон, лорд на Бурен край и някогашна Ръка на краля и лорд защитник на Владението, умрял в Бурен край половин година по-късно в присъствието на своя майстер, своя септон и своя брат сир Гарон, и своя син и наследник Боремунд.
Войната на лорд Рогар траяла по-малко от половин година, започната и спечелена изцяло през 61 г. СЗ. След като Краля Лешояд бил премахнат, разбойничеството по Дорнските гранични земи за известно време рязко спаднало. След като описанията на кампанията се разнесли из Седемте кралства, младият крал спечелил почитанието дори на най-войнствените лордове. Всякакви затаени съмнения били премахнати; Джеерис Таргариен не бил като баща си Енис. За самия край войната била целебна.
— Срещу Тръпките бях безпомощен — признал той на септон Барт. — Срещу Лешояда отново бях крал.
През 62 г. СЗ Седемте кралства се възрадвали, когато крал Джеерис удостоил най-големия си син с титлата Принц на Драконов камък, с което го направил признат наследник на Железния трон.
Принц Емон бил на седем, момче, колкото високо и чаровно, толкова и скромно. Все още тренирал всяка сутрин в двора с принц Белон; двамата братя били искрени приятели и не си отстъпвали в нищо. Емон бил по-висок и по-силен, Белон — по-бърз и по-свиреп. Надпреварите им били толкова жарки, че често привличали тълпи зрители. Слуги и перачки, домашни рицари и скуайъри, майстери, септони и конярчета, всички се събирали в двора, за да окуражават единия принц или другия. Една от тези, които идвали, била Джослин Баратеон, тъмнокосата дъщеря на покойната кралица Алиса, която ставала по-висока и по-красива с всеки изтекъл ден. На пира, който последвал инвеститурата на Емон като принц на Драконов камък, кралицата поставила лейди Джослин да седне до него и двамата млади били наблюдавани да си говорят и да се смеят цяла вечер, забравили за всички други.
Същата година боговете благословили Джеерис и Алисан с още едно дете, дъщеря, която нарекли Меджел. Нежно, безкористно и добросърдечно момиче, и изключително умно, тя скоро се привързала към сестра си Алиса също както принц Белон се бил привързал към принц Емон, макар и не толкова щастливо. Сега било ред на Алиса да се ядосва, че „бебето“ се е вкопчило в полите ѝ. Отбягвала я, колкото можела, а Белон се смеел на яда ѝ.
Вече се спряхме на няколко от постиженията на Джеерис. Когато наближил краят на 62 г. СЗ, кралят погледнал напред към начеващата нова година и към всички години по-натам и започнал да крои планове за един проект, който щял да преобрази Седемте кралства. Вече бил дал на Кралски чертог каменни настилки, щерни и чешми. Сега вдигнал очите си отвъд градските стени, към полята, хълмовете и блатата, простиращи се от Дорнските гранични земи до Дара.
— Ваши благородия — казал той на съвета, — когато с кралицата тръгнем на нашия обход, яхваме Вермитор и Среброкрил. Когато гледаме надолу от облаците, виждаме градове и замъци, хълмове и блата, реки, потоци и езера. Виждаме тържища и рибарски села, гъсти гори, планини, тресавища и ливади, стада овце и ниви със зърно, стари бойни полета, рухнали паланки, гробища и септи. Има много и много за гледане в тези наши Седем кралства. Знаете ли какво не виждам? — Кралят плеснал здраво по масата. — Пътища, ваши благородия. Не виждам пътища. Виждам някои коловози, ако летя достатъчно ниско. Виждам някои пътеки на дивеч и тук-там утъпкана от човешки крак пътека покрай поток. Но не виждам никакви същински пътища. Ваши благородия, ще имам пътища!
Строителството на толкова много левги път щяло да продължи през цялото царуване на Джеерис и при царуването на неговия наследник, но започнало в онзи ден в залата на съвета на Червената цитадела. Нека не се мисли, че не е имало никакви пътища във Вестерос преди неговото царуване; стотици пътища кръстосвали земята, много от които датиращи отпреди хиляди години до времената на Първите хора. Дори горските чеда имали пътеки, които следвали, когато се придвижвали от място на място под дърветата си.
Но пътищата, каквито съществували, били ужасни. Тесни, кални, разбити, криви, лъкатушели през хълмове и гори, и през потоци без план или цел. Само през някои от тези потоци имало мостове. Речните бродове често били пазени от войници, които искали пари или стока за правото на преминаване. Някои от лордовете, през чиито земи минавали пътищата, ги поддържали донякъде, но повечето не го правели. Една дъждовна буря често ги отмивала. Безчестни рицари и обикновени разбойници тормозели пътниците, които ги използвали. Преди Мегор Бедните братя осигурявали известна защита на простите хора по пътищата (когато самите те не грабели). След унищожаването на Звездите обиколните пътища на владението станали по-опасни от всякога. Дори велики лордове пътували по тях с ескорт.