Свирепа и упорита, Саера Таргариен жадувала за внимание и се сърдела, когато не го получела.
Най-малката от четиримата, принцеса Визера, също имала силна воля, но никога не крещяла и определено никога не ревяла. Лукава била едната дума, която да я опише. Суетна била друга. Визера била красива, всички мъже били съгласни за това, благословена с тъмнолилави очи и среброзлата коса на истинска Таргариен, с безукорна бяла кожа, фини черти и изящество, което било някак си загадъчно и смущаващо у толкова млада дама. Когато един пелтечещ млад скуайър ѝ казал, че е богиня, тя се съгласила.
Ще се върнем на тези четири кралски деца и на злочестините, които те донесли на своята майка и на своя баща, в подходящ момент, но засега нека се върнем към 68 г. СЗ, скоро след раждането на принцеса Саера, когато кралят и кралицата обявили годежа на техния първороден син Емон, принц на Драконов камък, за Джослин Баратеон от Бурен край. Мислело се, след трагичната смърт на принцеса Денерис, че Емон трябва да се ожени за принцеса Алиса, най-голямата от останалите му сестри, но кралица Алисан твърдо отхвърлила тази мисъл.
— Алиса е за Белон — заявила тя. — Тя върви по петите му, откакто проходи. Толкова са близки, колкото ние с теб бяхме на тяхната възраст.
Две години по-късно, през 70 г. СЗ, Емон и Джослин се съчетали в церемония, която съперничела по великолепие на Златната сватба. Лейди Джослин на нейните шестнайсет години била една от най-големите красавици на владението: дългокрака едрогърда девица с гъста права коса, която падала до кръста ѝ, черна като гарваново крило. Принц Емон бил една година по-млад, на петнайсет, но всички били съгласни, че са чаровна двойка. На два пръста до шест стъпки височина, Джослин щяла да се извисява над повечето лордове на Вестерос, но Принцът на Драконов камък имал шест пръста над нея.
— Това е бъдещето на кралството — казал сир Джайлс Мориген, щом видял двамата един до друг, тъмната дама и светлия принц.
През 72 г. СЗ в Дъскъндейл се провел турнир в чест на женитбата на младия лорд Дарклин за дъщеря на Теомор Мандърли. И двамата млади принцове присъствали, заедно със сестра си Алиса, и участвали в груповия бой за скуайъри. Принц Емон излязъл победител, след като напердашил брат си, докато той не се предал. По-късно се отличил и в двубоите и бил възнаграден с рицарски шпори в признание на уменията му. Бил на седемнайсет години. След като вече постигнал рицарство, принцът бързо станал и драконов ездач, като за първи път се извисил в небето скоро след връщането си в Кралски чертог. Носачът му бил кървавочервеният Караксес, най-свирепият от всички млади дракони в Драконовата яма. Драконовите пазачи, които познавали обитателите на ямата по-добре от всеки друг, го нарекли Кървавия чръв.
Другаде във владението 72 г. СЗ също белязала края на една епоха в Севера с кончината на Аларик Старк, лорд на Зимен хребет. Двамата му силни синове, с които се гордеел някога, умрели преди него, тъй че се паднало на неговия внук Едрик да го наследи.
Където и да отидел принц Емон, каквото и да направел принц Емон, Белон нямало да е далече зад него, както често подхвърляли шегобийците в двора. Верността на това се доказала през 73 г. СЗ, когато Белон Храбрия последвал брат си в рицарството. Емон спечелил шпорите си на седемнайсет, тъй че Белон трябвало на всяка цена да направи същото на шестнайсет, като пропътувал през Предела до Стар дъб, където лорд Оукхарт отпразнувал раждането на син със седемдневни двубои. Предрешен като загадъчен рицар и нарекъл се Сребърния шут, младият принц надвил лорд Роуан, сир Алин Ашфорд, близнаците Фосоуей и наследника на самия лорд Оукхарт, сир Денис, преди да падне от сир Рикард Редвин. След като му помогнал да се вдигне на крака, сир Рикард смъкнал маската му, накарал го да коленичи и го помазал в рицарски сан на място.
Принц Белон се задържал само колкото да присъства на вечерния пир, преди да препусне обратно до Кралски чертог, за да изпълни желанието си и да стане драконов ездач. Никога не търпящ да бъде засенчен, той отдавна си бил избрал дракона, който искал да яхне, и сега я поискал. Неяхвана от смъртта на Вдовстващата кралица Висения двайсет години преди това, могъщата драконка Вхагар разперила крилете си, изревала и отново се извисила в небесата, отнасяйки Пролетния принц над залива Черна вода до Драконов камък, за да изненада своя брат Емон и Караксес.
— Майката Горе бе толкова добра към мен, да ме благослови с толкова много деца, всичките умни и красиви — заявила кралица Алисан през 73 г. СЗ, когато било оповестено, че нейната дъщеря Меджел ще се присъедини към Вярата като послушница. — Повече от редно е да ѝ върна едно.