Принцеса Меджел била на десет години и нетърпелива да положи клетвите. Била кротко и усърдно момиче и казвали, че четяла от „Седемлъчата звезда“ всяка нощ преди сън.
Но едва напуснало едно дете Червената цитадела и дошло друго, защото Майката Горе като че ли все още не била приключила с благославянето на Алисан Таргариен. През 73 г. СЗ тя родила единайсетото си дете, син, наречен Гемон в чест на Гемон Славния, най-великия от лордовете Таргариен, които управлявали на Драконов камък преди Завоеванието. Този път обаче детето дошло рано, след дълги и тежки родилни мъки, които изтощили кралицата и накарали майстерите да се уплашат за живота ѝ. Гемон също така бил мършаво същество, едва наполовина от големината на брат си Вегон, когато се родил десет години по-рано. Кралицата след време се съвзела, но не и детето ѝ, за жалост. Принц Гемон умрял няма и на три месеца.
Кралицата тежко понесла загубата на детето, все питала дали не било по някаква нейна вина това, че принц Гемон не успял да оживее. Септа Лира, нейна довереничка от времето на Драконов камък, я уверила, че не тя е виновна.
— Малкият принц сега е с Майката Горе — казала ѝ Лира, — и тя ще се грижи за него по-добре, отколкото бихме могли изобщо да се надяваме ние тук, в този свят на вражда и болка.
Това не била единствената скръб, която домът Таргариен щял да понесе през 73 г. СЗ. Ще напомним, че това също тъй била годината, през която кралица Рена умряла в Харънхъл.
Към края на годината едно срамно разкритие стъписало и двора, и града. За милия и обичан сир Лукамор Стронг от Кралската гвардия, любимец на простолюдието, се разкрило, че тайно се е оженил, въпреки клетвите, които положил като Бял меч. Още по-лошо, взел не една, а три жени, като държал всяка в неведение за другите две и станал баща на не по-малко от шестнайсет деца от трите.
В Квартала на бълхите и по Улицата на коприната, където курви и сводници продавали стоката си, мъже и жени с низко потекло и още по-низък морал извличали удоволствие от падението на един помазан рицар и подмятали мръсни шеги за „сир Лукамор Похотливия“, но никакъв смях не се чул в Червената цитадела. Джеерис и Алисан особено обичали Лукамор Стронг и били покрусени, когато научили, че е направил и двамата на глупаци.
Братята му от Кралската гвардия били още по-разгневени. Тъкмо сир Риам Редвин разкрил прегрешенията на сир Лукамор и ги поднесъл на вниманието на лорд-командира на Кралската гвардия, който на свой ред ги докладвал на краля. От името на своите Заклети братя сир Джайлс Мориген заявил, че Стронг е опозорил всичко, което те отстояват, и помолил да бъде осъден на смърт.
Когато го довлекли пред Железния трон, сир Лукамор паднал на колене, признал вината си и помолил краля за милост. Джеерис като нищо е можел да му я даде, но съгрешилият рицар направил фаталната грешка да добави към молбата си „заради моите жени и деца“. Както отбелязал септон Барт, това било равносилно да хвърли престъпленията си в лицето на краля.
— Когато се вдигнах срещу моя чичо Мегор, двама от неговата Кралска гвардия го изоставиха, за да се бият за мен — отговорил Джеерис. — Като нищо може да са вярвали, че ще им се позволи да запазят белите си плащове след като спечеля, може би дори да бъдат почетени с лордство и по-високо място в двора. Вместо това ги пратих на Вала. Не исках клетвопрестъпници около мен, нито тогава, нито сега. Сир Лукамор, вие положихте свята клетва пред богове и хора да защитавате мен и моите близки със собствения си живот, да ми се подчинявате, да се биете за мен, да умрете, ако потрябва. Заклехте се също да не взимате жена, да не ставате баща и да останете целомъдрен. Щом толкова лесно можете да отхвърлите втората клетва, защо трябва да вярвам, че ще зачетете първата?
След това заговорила кралица Алисан:
— Вие се подиграхте с клетвите си като рицар от Кралската гвардия, но това не са единствените клетви, които сте нарушили. Вие сте опозорили брачните си клетви също така, не веднъж, а трижди. Никоя от тези жени не е законно венчана, тъй че тези деца, които виждам зад вас, са незаконни до едно. Те са истинските невинни в случая, сир. Вашите жени са в неведение една за друга, казаха ми, но всяка една от тях със сигурност е трябвало да знае, че бяхте Бял меч, рицар на Кралската гвардия. До такава степен споделят вината ви, както и какъвто там пиян септон се е намерил да ви венчава. Към тях би могло да се прояви някаква милост, но към вас… не бих искала да ви имам близо до моя лорд, сир.
Нямало какво повече да се каже. Докато жените и децата на фалшивия рицар плачели или кълнели, или стояли смълчани, Джеерис заповядал сир Лукамор да бъде скопен незабавно, а после окован в железни пранги и отпратен на Вала.