Кралицата не била убедена. Симпатичен била може би твърде щедра дума за принц Вегон, който имал сребристозлатната коса и виолетови очи на Таргариените, но бил с издължено лице и отпуснати рамене дори на десет, с кисело стисната уста, която карала много хора да подозират, че наскоро е смукал лимон. Колкото до майка му, Нейна милост може би е била сляпа за тези недостатъци, но не и за нрава му.
— Боя се за всяка пеперуда, която дойде да пърха около Вегон. Най-много да я смаже под някоя книга.
— Твърде много време прекарва в библиотеката — казал Джеерис. — Ще поговоря с Белон. Ще го изведем в двора, ще му сложим меч в ръката и щит на другата, това ще го оправи.
Великият майстер Елисар ни съобщава, че Негова милост наистина говорил с принц Белон, който прилежно взел брат си под крилото си, извел го на двора, сложил меч в едната му ръка и щит на другата. Това не оправило нещата. Вегон мразел тези занимания. Бил жалък боец и имал дарбата да прави всеки около себе си също така жалък, дори Белон Храбрия.
Белон упорствал за година, по настояване на краля.
— Колкото повече се упражнява, толкова по-зле изглежда — признал Пролетния принц. Един ден, може би в усилието си да пришпори Вегон да направи малко повечко усилие, той довел на двора сестра си Алиса, блеснала в мъжката си ризница. Принцесата не била забравила случката с арборското злато. Затанцувала около Вегон със смях и подигравателни викове и го унизила петдесет пъти, докато принцеса Даела гледала от един прозорец. Засрамен до нетърпимост, Вегон захвърлил меча и побягнал от двора, за да не се върне никога повече.
Ще се върнем на принц Вегон и неговата сестра Даела когато му дойде времето, но нека сега обърнем поглед към едно радостно събитие. През 74 г. СЗ крал Джеерис и кралица Алисан отново били благословени от боговете, когато съпругата на принц Емон, лейди Джослин, ги удостоила с първото им внуче. Принцеса Ренис била родена на седмия ден от седмата луна на годината, което септоните преценили като много благоприятен знак. Голяма и буйна, тя имала черната коса на майка си Баратеон и светловиолетовите очи на баща си Таргариен. Като първородното дете на принца на Драконов камък, мнозина я приветствали като следващата в линията за Железния трон след баща си. Когато кралица Алисан за първи път я взела в ръцете си, я чули да нарича момичето „нашата бъдеща кралица“.
В размножаването, както и в толкова много други неща, Белон Храбрия не бил далече зад брат си Емон. През 75 г. СЗ Червената цитадела била мястото на друга великолепна сватба, когато Пролетния принц взел за невяста най-голямата от сестрите си, принцеса Алиса. Невястата била на петнайсет, младоженецът — на осемнайсет. За разлика от техните баща и майка, Белор и Алиса не чакали да консумират съюза си; брачната нощ, която последвала сватбения им пир, била източник на много вулгарен хумор в дните, които последвали, защото звуците на наслада, издавани от невястата, можели да се чуят чак до Дъскъндейл, разправяли хората. По-свенлива девица щяла да се смути от това, но Алиса Таргариен била толкова мръсница, колкото всяка кръчмарска курва в Кралски чертог, както самата тя обичала да се хвали.
— Яхнах го и го подкарах на езда — заявила тя на заранта след възлягането, — и смятам да направя същото тази нощ. Обичам да яздя.
Нито пък храбрият ѝ принц бил единственият, когото принцесата щяла да яхне тази година. Като братята си преди нея, Алиса Таргариен смятала да стане драконов ездач, и то колкото може по-скоро. Емон полетял на седемнайсет, Белон на шестнайсет. Алиса смятала да го стори на петнайсет. Според разказите, оставени от Драконовите пазачи, единственото, което могли да направят, било да я убедят да не взима Балерион.
— Той е стар и бавен, принцесо — трябвало да ѝ кажат. — Вие, разбира се, искате по-бърз дракон.
Накрая се наложили и принцеса Алиса се извисила в небето на Мелейс, великолепна яркочервена драконка, необяздена дотогава.
— Червени принцеси сме, и двете — хвалела се със смях принцесата, — но вече и двете сме яхани.
След онзи ден принцесата рядко била далече от Драконовата яма. Летенето било второто най-сладко нещо на света, щяла да казва тя често, а най-сладкото нещо не можело да се споменава в компанията на дами. Драконовите пазачи били прави: Мелейс била един от най-бързите дракони, виждани някога, и лесно изпреварвала Караксес и Вхагар.
Междувременно проблемът с Вегон си оставал, за разочарование на кралицата. Кралят не грешал съвсем за пеперудите. Докато годините минавали и Вегон съзрявал, млади дами в двора започнали да му обръщат известно внимание. Възрастта и няколко неудобни разговора с баща му и братята му научили принца на вежливо поведение и той не размазал някоя от дамите, за облекчение на кралицата. Но не обръщал специално внимание на нито една от тях. Книгите оставали единствената му страст: история, картография, математика, езици. Великият майстер Елисар, никога роб на благоприличието, признал, че дал на принца том с еротични рисунки, мислейки може би, че картините с голи девици, съешаващи се с мъже, зверове и една с друга можело да разпалят интереса на Вегон към женските чарове. Принцът прегледал книгата, но не показал промяна в поведението.