На петнайсетия имен ден на принц Вегон през 78 г. СЗ, година преди пълнолетието му, Джеерис и Алисан поставили очевидното решение за обсъждане пред Великия майстер.
— Мислите ли, че Вегон би могъл да притежава качествата за майстер?
— Не — отвърнал откровено Елисар. — Виждате ли го да обучава децата на някой лорд да четат и пишат, и да правят прости сметки? Държи ли гарван в стаята си, или каквато и да било птица? Можете ли да си го представите как реже премазан крак на човек или акушерства при раждане? Всички тези неща се изискват от един майстер. — Великият майстер помълчал, а после казал: — Вегон не е майстер… но като нищо може да има качествата на архимайстер в себе си. Цитаделата е най-голямата съкровищница на знание в познатия свят. Пратете го там. Може би ще намери себе си в библиотеката. Или пък толкова ще се изгуби сред книгите, че изобщо няма да ви се налага да се притеснявате повече за него.
Думите улучили в целта. Три дни по-късно крал Джеерис повикал принц Вегон в солария си, за да му съобщи, че до две седмици ще отплува с кораб за Староград.
— Цитаделата ще те вземе под опеката си — казал Негова милост. — На теб остава да определиш какъв ще станеш.
Принцът отвърнал рязко, какъвто му бил навикът:
— Да, татко. Добре.
След това Джеерис споделил с кралицата, че според него Вегон почти се усмихнал.
Принц Белон не престанал да се усмихва след сватбата си. Когато не били нависоко, Белон и Алиса прекарвали всеки час заедно, най-често в спалнята си. Принц Белон бил страстен момък, защото същите врясъци на наслаждение, които отеквали из коридорите на Червената цитадела в нощта на сватбата им, били чувани много други нощи през годините, които последвали. И много скоро толкова очакваният резултат се появил и Алиса Таргариен наедряла с дете. През 77 г. СЗ тя дала на храбрия си принц син, когото нарекли Визерис. Септон Барт описал момчето като „пълничко и приятно детенце, което се смееше повече от всяко друго бебе, което съм познавал, и сучеше толкова страстно, че пресуши кърмачката си“. Напук на всякакви съвети, майка му стегнала момчето в пелени, вързала го до гърдите си и го взела нависоко на Мелейс, когато бил на девет дни. След това твърдяла, че Визерис се кикотел през цялото време.
Носенето и раждането на дете може да е радост за млада жена на седемнайсет, като принцеса Алиса, но е съвсем друга работа за жена на четирийсет като майка ѝ, кралица Алисан. Радостта следователно не била съвсем непомрачена, когато се оказало, че Нейна милост отново била бременна. Принц Валерион се родил през 77 г. СЗ, след нова тревожна бременност, в която Алисан останала на легло за половин година. Като брат му Гемон четири години по-рано, той бил малко и болнаво бебе и така и не укрепнал. Половин дузина кърмачки идвали и си отивали, без никаква полза. През 78 г. СЗ Валерион умрял, две седмици преди първия си имен ден. Кралицата понесла кончината му с примирение.
— На четирийсет и две съм — казала тя на краля. — Трябва да се задоволиш с децата, които съм ти дала. Боя се, че вече съм по-годна да бъда баба, отколкото майка.
Крал Джеерис не споделял тази нейна убеденост.
— Нашата майка, кралица Алиса, беше на четирийсет и шест, когато роди Джослин — изтъкнал той пред Великия майстер Елисар. — Боговете може да не са приключили с нас.
Не грешал. Още на следващата година Великият майстер уведомил кралица Алисан, че тя отново носи дете, за нейна изненада и ужас. Принцеса Гаел била родена през 80 г. СЗ, когато кралицата била на четирийсет и четири. Наречена „Зимното дете“ заради сезона на раждането ѝ (и защото кралицата била в зимата на детеродните си години според някои), тя била малка, бледа и крехка, но Великият майстер Елисар бил решен тя да не претърпи съдбата на братята ѝ Гемон и Валериан. Така и станало. Подпомаган от септа Лира, която бдяла над бебето ден и нощ, Елисар отгледал детето през една трудна първа година, докато накрая изглеждало, че би могло да оцелее. Когато стигнала първия си имен ден, все още здрава, макар и не силна, кралица Алисан благодарила на боговете.