Същата година била благодарна и затова, че най-сетне уредила брак за осмото си поред дете, принцеса Даела. След като проблемът с Вегон бил решен, Даела била следващата поред, но сълзливата принцеса представлявала съвсем друг проблем. „Моето малко цветенце“, така я описвала кралицата. Също като самата Алисан, Даела била мъничка — изправена на пръсти, стигала до пет стъпки и половин педя — и в нея имало нещо детинско, което карало всеки, който я срещне, да мисли, че е по-млада от годините си. За разлика от Алисан, била деликатна също така, по начин, по който кралицата никога не била. Майка ѝ била безстрашна; Даела като че ли винаги изглеждала уплашена. Имала котенце, което обичала, докато не я одраскало; след това не искала да се доближи до котка. Драконите я ужасявали, дори и Среброкрил. Най-малкото сгълчаване я докарвало до сълзи. Веднъж в коридорите на Червената цитадела Даела се натъкнала на принц от Летните острови в наметалото му от птичи пера и писнала от ужас. Черната му кожа я накарала да го вземе за демон.
Колкото и жестоки да били думите на брат ѝ Вегон, имало истина в тях. Даела не била умна, дори септата ѝ трябвало да го признае. Научила се да чете донякъде, но със запъване и без пълно разбиране. Като че ли не можела да запамети дори и най-простите молитви. Имала сладък глас, но се страхувала да пее; винаги обърквала думите. Обичала цветя, но се бояла от градини; една пчела за малко щяла да я ужили веднъж.
Джеерис, още повече и от Алисан, бил отчаян от нея.
— Тя няма дори да говори с момче. Как да се ожени? Бих могъл да я поверя на Вярата, но тя не знае молитвите си и септата ѝ казва, че плаче, когато я помолят да чете на глас от „Седемлъчата звезда“.
Кралицата винаги се вдигала в нейна защита.
— Даела е мила, добра и нежна. Има такова нежно сърце. Дай ми време и ще намеря лорд, който да я цени. Не всеки Таргариен трябва да борави с меч и да язди дракон.
През годините, последвали първото ѝ разцъфване, Даела Таргариен привличала окото на много млади лордчета, както се очаквало. Била дъщеря на краля и девствеността само я правела още по-хубава. Майка ѝ също така действала, уреждала нещата по всеки възможен начин, за да може да постави подходящи изгледи за брак пред принцесата.
На тринайсет Даела била пратена в Дрифтмарк, за да се запознае с Корлис Веларион, внука на лорда на Приливите. Десет години по-голям от нея, бъдещият Морската змия вече бил прочут мореплавател и капитан на кораби. Даела обаче хванала морската болест, докато прекосявали залива Черна вода, а като се върнала, се оплакала, че „той харесва корабите си повече, отколкото харесва мен“. (Не грешала в това.)
На четиринайсет била в компанията на Денис Суам, Саймън Стонтън, Джеролд Темпълтън и Елард Крейн, всички — обещаващи скуайъри на нейната възраст, но Стонтън се опитал да я накара да пие вино, а Крейн я целунал по устните без нейно разрешение, което я разплакало. Към края на годината Даела решила, че ги мрази всичките.
На петнайсет майка ѝ я взела през речните земи до Гарваново дърво (на къща на колела, тъй като Даела се страхувала от коне), където лорд Блекууд забавлявал щедро кралица Алисан, докато синът му ухажвал принцесата. Висок, изящен, любезен и речовит, Ройс Блекууд бил надарен стрелец с лък, чудесен фехтовач и певец, който разтопил сърцето на Даела с балади, съчинени от него самия. За кратко време изглеждало, че може да се стигне до годеж, и кралица Алисан и лорд Блекууд дори започнали да обсъждат планове за брак. Всичко това се разпаднало, когато Даела научила, че Блекууд почитат старите богове и че ще се очаква да изрече клетвите си пред язово дърво.
— Те не вярват в боговете — казала тя ужасена на майка си. — Ще отида в ада.
Шестнайсетият ѝ рожден ден бързо се приближавал, а с него и пълнолетието ѝ. Кралица Алисан била ужасно объркана, а кралят загубил търпение. На първия ден от 80-тата година СЗ казал на кралицата, че иска Даела да бъде омъжена преди края на годината.
— Ако иска, мога да намеря сто мъже и да ги подредя голи пред нея, за да може да избере който ѝ хареса — казал. — Бих предпочел да се омъжи за лорд, но ако предпочете странстващ рицар или търговец, или Пейт Прасчото, хич не ме интересува, стига да избере някого.
— Сто голи мъже биха я уплашили — казала Алисан унило.
— Сто голи патока биха я уплашили — отвърнал кралят.
— А ако не се омъжи? — попитала кралицата. — Меджел казва, че Вярата няма да иска момиче, което не може да чете молитвите си.
— Все още ги има мълчаливите сестри — отвърнал кралят. — Трябва ли да се стига до това? Намери ѝ някой. Някой нежен, като нея. Добър мъж, който никога няма да повиши глас или да вдигне ръка срещу нея, който ще ѝ говори сладко и ще ѝ казва, че му е скъпа, и ще я защитава… от дракони и коне и пчели и котенца и момчета с циреи и от каквото още се страхува.