— Ще направя всичко по силите си, ваша милост — обещала кралица Алисан.
В крайна сметка не се стигнало до сто мъже, голи или облечени. Кралицата обяснила кралската повеля на Даела кротко, но твърдо, и ѝ предложила избор между трима ухажори, всеки от които жадувал за ръката ѝ. Пейт Прасчото не бил между тях, трябва да се изтъкне; тримата мъже, които била подбрала Алисан, били велики лордове или синове на велики лордове. За когото и да се омъжела, Даела щяла да има богатство и положение.
Боремунд Баратеон бил най-импозантният между кандидатите. На двайсет и осем, лордът на Бурен край бил направо копие на баща си, мускулест и силен, с кънтящ смях, голяма черна брада и грива от гъста черна коса. Като син на лорд Рогар от кралица Алиса, той се падал роднина на Алисан и Джеерис, а Даела познавала и обичала сестра му Джослин от годините ѝ в двора, което се смятало, че било много в негова полза.
Сир Тимънд Ланистър бил най-богатият претендент, наследник на Скалата на Кастърли и всичкото злато там. На двайсет, той бил по-близо до възрастта на самата Даела и смятан за един от най-чаровните мъже в цялото владение: гъвкав и строен, с дълги златисти мустаци и коса в същия цвят, винаги облечен в коприна и сатен. Принцесата щяла да бъде добре защитена в Скалата на Кастърли; нямало по-непревземаем замък в цял Вестерос. Срещу златото на Ланистър и красотата на Ланистър обаче натежавала собствената репутация на сир Тимънд. Прекалено много си падал по жени, разправяли, а още повече си падал по виното.
Последният от тримата, поне в очите на мнозина, бил Родрик Арин, лорд на Орлово гнездо и Защитник на Долината. Той бил лорд от десетгодишна възраст, точка в негова полза; през последните двайсет години служил на малкия съвет като лорд кралски съдия и управител на законите, през което време станал позната фигура из двора и верен приятел и на краля, и на кралицата. В Долината той бил способен владетел, силен, но справедлив, любезен, щедър, обичан както от простолюдието, така и от лордовете му знаменосци. В добавка, представял се добре в Кралски чертог: благоразумен, интелигентен, с добро чувства за хумор, смятали го за голяма придобивка за съвета.
Лорд Арин обаче бил най-старият от тримата претенденти: бил на трийсет и шест, с двайсет години по-стар от принцесата, и баща освен това, с четири деца, останали му от покойната му първа жена. Нисък и оплешивял, с бирен корем, Арин не бил мъжът, за когото повечето девици мечтаели, признала кралица Алисан, „но е типът, за когото помолихте, добър и нежен мъж, и твърди, че е влюбен в малкото ни момиче от години. Знам, че той ще я защитава“.
За изумление на всяка жена в двора, освен може би на кралицата, принцеса Даела избрала за свой съпруг лорд Родрик.
— Той изглежда добър и мъдър, като татко — казала тя на кралица Алисан, — и има четири деца! Аз ще съм новата им майка!
Какво си е помислила Нейна милост за този изблик не е записано. Записът на Великия майстер Елисар за този ден гласи само „Боговете дано са добри“.
Годежът им нямало да е дълъг. Както кралят пожелал, принцеса Даела и лорд Родрик били венчани преди края на годината. Било малка церемония в септата на Драконов камък, в присъствието само на близки приятели и роднини: по-големи тълпи карали принцесата да се чувства отчайващо неловко. Нито имало първа брачна нощ.
— О, не бих могла да понеса онова, ще умра от срам — казала принцесата на бъдещия си съпруг и лорд Родрик трябвало да отстъпи на желанията ѝ.
След това лорд Арин взел принцесата си в Орлово гнездо.
— Моите деца трябва да се запознаят с новата си майка и искам да покажа Долината на Даела. Животът е по-бавен там, и по-кротък. Това ще ѝ хареса. Кълна ви се, ваша милост, тя ще е в безопасност и щастлива.
И била, за известно време. Най-голямото от четирите деца на лорд Родрик от първата му съпруга била дъщеря, Елис, три години по-голяма от новата си мащеха. Двете влезли в конфликт от самото начало. Даела обаче безумно заобичала другите три деца и те като че ли я обожавали, от своя страна. Лорд Родрик, верен на думата си, бил добър и грижовен съпруг, който винаги успявал да угоди и да защити младата си съпруга, която наричал „моята драгоценна принцеса“. Писмата, които Даела пращала на майка си (писма, писани главно от нейно име от по-малката дъщеря на лорд Родрик, Аманда), говорели сияйно за това колко щастлива била, колко красива била Долината и колко много била обичана от милите синове на лорда, как всички в Орлово гнездо били изключително добри с нея.