Принц Емон стигнал двайсет и шестия си имен ден през 81 г. СЗ и се доказал като повече от способен и във война, и в мир. Понеже бил явният наследник на Железния трон, се сметнало за желателно да поеме по-голяма роля в управлението на кралството като член на кралския съвет. Съответно крал Джеерис назначил принца за свой кралски съдия и управител на законите на мястото на Родрик Арин.
— Ще оставя правенето на закони на теб, братко — заявил принц Белон, като пиел за назначението на принц Емон. — Бих предпочел да правя синове.
И точно това направил, защото по-късно същата година принцеса Алиса родила на своя Пролетен принц втори син, на когото дали името Демън. Майка му, неусмирима както винаги, взела бебето в небето на Мелейс две седмици след раждането му, също както направила с брат му Визерис.
В Долината обаче сестра ѝ Даела не се справяла толкова добре. След година и половина брак друг вид писмо пристигнало в Червената цитадела по гарван. Било много кратко и написано със собствения колеблив почерк на Даела.
— С дете съм — гласяло то. — Мамо, моля, ела. Уплашена съм.
Кралица Алисан също била уплашена, след като прочела тези думи. Яхнала след няколко дни Среброкрил и отлетяла бързо до Долината, като кацнала първо в Града на гларуса, преди да продължи до Лунните порти и после нагоре до Орлово гнездо. Било 82 г. СЗ и Нейна милост пристигнала три дни преди на Даела да се полагало да роди.
Макар принцесата да изразила радост, че майка ѝ е дошла, и да се извинила, че изпратила такова „глупаво“ писмо, страхът ѝ бил явен. Избухвала в сълзи по най-незначителен повод, а понякога и без никакъв повод, казал лорд Родрик. Дъщеря му Елис казала пренебрежително на Нейна милост: „Човек да си помисли, че е първата жена, която има бебе“, но Алисан била притеснена. Даела била толкова деликатна, а носела много тежко.
— Тя е толкова малко момиче за такъв голям корем — написала тя на краля. — Аз също щях да съм уплашена, ако бях на нейно място.
Кралица Алисан останала до принцесата, четяла ѝ, за да заспи, и успокоявала страховете ѝ.
— Всичко ще е наред — казала на дъщеря си сто пъти. — Ще бъде момиче, почакай и ще видиш. Знам го. Всичко ще е наред.
Била наполовина права. Ема Арин, дъщерята на лорд Родрик и принцеса Даела, дошла на света две седмици по-рано, след дълго и тревожно раждане.
— Боли — пищяла принцесата половината нощ. — Ужасно боли.
Но казват, че се усмихнала, когато положили дъщеря ѝ на гърдата ѝ.
Но нищо не било наред. Родилна треска я поразила скоро след раждането. Макар принцеса Даела отчаяно да искала да накърми детето си, нямала мляко и пратили за кърмачка. Когато треската се усилила, майстерът се разпоредил, че не може дори да държи бебето, което разплакало принцесата. Плакала, докато заспала, но в съня си ритала буйно, мятала се и се въртяла, а треската ставала все по-силна. До заранта си отишла. Била на осемнайсет години.
Лорд Родрик също плакал и помолил за разрешението на кралицата да погребе драгоценната си принцеса в Долината, но Алисан отказала.
— Тя беше кръвта на дракона. Ще бъде изгорена и пепелта ѝ ще бъде положена на Драконов камък до сестра ѝ Денерис.
Смъртта на Даела разкъсала сърцето на кралицата, но като погледнем назад, ясно се вижда, че тя била също така първият разлом, който щял да се отвори между нея и краля. Боговете държат всички ни в ръцете си и тям се полага да дават и отнемат живот, но хората в своята гордост търсят други, които да обвинят. Алисан Таргариен, в своята скръб, обвинила себе си и лорд Арин, и майстера на Орлово гнездо за ролята им в кончината на дъщеря ѝ… но най-вече обвинила Джеерис. Ако той не бил настоявал Даела да се омъжи, да избере някого преди края на годината… какво щяло да навреди, ако била останала малко момиче за още година или две, или десет?
— Не беше достатъчно голяма или достатъчно силна, за да износи дете — казала тя на Негова милост в Кралски чертог. — Изобщо не трябваше да я тласкаме към брак.
Не е записано как е отговорил кралят.
Осемдесет и третата година след Завоеванието на Егон е запомнена като годината на Четвъртата дорнска война… по-известна сред простолюдието като Лудостта на принц Морион, или Войната на Стоте свещи. Старият принц на Дорн умрял и синът му, Морион Мартел, го наследил в Слънчево копие. Безразсъден и глупав младеж, принц Морион отдавна се ядосвал на страхливостта на своя баща през Войната на лорд Рогар, когато рицари на Седемте кралства навлезли в Червените планини необезпокоявани, докато дорнските войски останали у дома и оставили Краля Лешояд на собствената му съдба. За да заличи това петно върху дорнската чест, принцът замислил свое нахлуване в Седемте кралства.