Макар и да знаел, че Дорн не може да се надява да надделее срещу мощта, която Железния трон можел да събере срещу него, принц Морион смятал, че би могъл да изненада крал Джеерис и да завладее бурните земи чак до Бурен край, или най-малкото до нос Гняв. Вместо да нападне през Принцовия проход, замислял да тръгне по море. Щял да събере воинството си при Призрачния хълм и Тор, да го натовари на кораби и да го прехвърли през Дорнското море, за да изненада мъжете на бурните земи. Ако бъдел победен или изтласкан, тъй да бъде… но преди да тръгне се заклел да изгори сто поселения и да събори сто замъка, тъй че хората на бурните земи да разберат, че никога повече няма да могат да влизат в Червените планини безнаказано. (Лудостта на този план може да се види във факта, че на нос Гняв няма нито сто селища, нито сто замъка, нито дори и една третина от този брой.)
Дорн не са се гордеели с някаква сила по море, откакто Нимерия изгорила техните десет хиляди кораба, но принц Морион имал злато и намерил готови съюзници в лицето на пиратите на Каменни стъпала, наемниците моряци на Мир и корсарите на Пиперения бряг. Макар да му отнело близо година, най-сетне корабите се дотътрили и принцът и копиеносците му били натоварени на борда. Морион бил закърмен с приказките за минала дорнска слава и като мнозина млади дорнски лордове бил виждал избелелите кости на дракона Мераксес при Хелхолт. Поради това всеки кораб от флотата му бил въоръжен с арбалети и снаряжен с масивни скорпиони от онези, които свалили Мераксес. Ако Таргариените дръзнели да пратят дракони срещу него, щял да изпълни въздуха с метални стрели и да ги избие всичките.
Глупостта на принц Морион не може да бъде преувеличена. Надеждите му да изненада Железния трон били смехотворни, първо. Джеерис не само имал шпиони в двора на самия Морион и приятели сред по-умните дорнски лордове, но и пиратите на Каменните стъпала, наемните моряци на Мир и корсарите на Пиперения бряг изобщо не били прочути с дискретността си. Нужни били само няколко монети, които да сменят собственика си. Докато Морион вдигне платната, кралят знаел за нападението му от половин година.
Боремунд Баратеон, лорд на Бурен край, също бил предупреден и чакал на нос Гняв да даде на дорнците кърваво посрещане, когато дойдат. Джеерис Таргариен и синовете му Емон и Белон също тъй чакали и щом флотата на Морион поела през Морето на Дорн, драконите Вермитор, Караксес и Вхагар се спуснали отгоре им от облаците. Заехтели викове и дорнците изпълнили небето с метални пръти от скорпиони, но стрелянето по дракон е едно, а убиването му — съвсем друго. Няколко пръта се хлъзнали по люспите на драконите, а един пронизал крилото на Вхагар, но нито един не намерил уязвими места, докато драконите кръжали, връхлитали и изригвали струи огън. Един по един корабите избухвали в пламъци. Все още горели, когато слънцето залязло, „като сто свещи, понесени по морето“. Вълните щели да изхвърлят изгорени тела на бреговете на нос Гняв половин година, но нито един жив дорнец не стъпил на бурните земи.
Четвъртата дорнска война се водила и била спечелена за един-единствен ден. Пиратите от Каменните стъпала, наемните моряци на Мир и корсарите на Пиперения бряг станали по-малко пакостливи за известно време, а Мара Мартел станала принцесата на Дорн. В Кралски чертог крал Джеерис и неговите синове получили буйно посрещане. Дори Егон Завоевателя никога не бил спечелвал война, без да загуби нито един човек.
Принц Белон имал и друг повод за празненство също така. Неговата съпруга, Алиса, отново била с дете. Този път той казал на брат си Емон, че се моли за момиче.
Принцеса Алиса отново останала на легло през 84 г. СЗ. След дълго и трудно раждане дала на принц Белон трети син, момче, което нарекли Егон, на Завоевателя.
— Наричат ме Белон Храбрия — казал той на жена си до леглото ѝ, — но ти си много по-храбра от мен.
Алиса се засмяла.
— Ти си създаден за битки, а аз съм създадена за това. Визерис, Демън и Егон са трима. Веднага щом се оправя, хайде да направим друг. Искам да ти дам двайсет сина. Твоя собствена армия!
Нямало да го бъде. Алиса Таргариен имала сърце на воин в тяло на жена, но силата ѝ изневерила. Така и не се възстановила напълно от раждането на Егон и умряла същата година, само на двайсет и четири. Принц Егон не я надживял дълго. Умрял половин година по-късно, все още далече от първия си имен ден. Макар и покрусен от загубата им, Белон намерил утеха в двамата си силни синове, които Алиса му оставила, Визерис и Демън, и никога не престанал да почита паметта на своята мила лейди със счупения нос и разноцветните очи.