А сега, за жалост, трябва да насочим вниманието си към една от най-тревожните и неприятни глави в дългото царуване на крал Джеерис и кралица Алисан: към въпроса с тяхното девето поред родено дете, принцеса Саера.
Родена през 67 г. СЗ, три години след Даела, Саера притежавала целия кураж, който липсвал на сестра ѝ, наред с ненаситен глад… за мляко, за храна, за обич, за похвала. Като бебе тя не толкова плачела, колкото пищяла, и пронизващите ѝ ухото врясъци се превърнали в ужаса за всяка слугиня в Червената цитадела. „Тя иска каквото иска и го иска веднага — написал Великият майстер Елисар за принцесата през 69 г. СЗ, когато тя била само на две. — Седемте да ни спасят дано всички, когато порасне. Пазителите на дракони най-добре да заключат драконите.“ Нямал представа колко пророчески щели да се окажат тези думи.
Септон Бард бил по-разсъдителен, когато наблюдавал принцесата на дванайсетгодишна възраст през 79 г. СЗ. „Тя е дъщеря на краля и добре го осъзнава. Слугите се стараят да удовлетворят всяка нейна потребност, макар и не винаги толкова бързо, колкото би ѝ се харесало. Велики лордове и благородни рицари ѝ оказват всякаква възможна любезност, дамите в двора се отдръпват пред нея, момичета на собствената ѝ възраст се надпреварват помежду си да ѝ бъдат приятелки. Всичко това Саера приема като нещо, което ѝ се полага. Ако беше първородната на краля, или още по-добре, единственото му дете, щеше да е напълно доволна. Вместо това открива, че е деветата поред, с шест живи братя и сестри, които са по-големи от нея и дори още по-обожавани. Емон ще бъде крал, Белон най-вероятно ще бъде неговата Ръка. Алиса би могла да е всичко, което е майка ѝ, и повече, Вегон е по-учен от нея, Меджел е по-свята, а Даела… минава ли ден, в който Даела да не се нуждае от утешение? И докато нея я утешават, Саера я пренебрегват. Такова свирепо малко същество е тя, казват, няма никаква нужда от утешение. Грешат в това, опасявам се. Всички хора имат нужда от утешение.“
Ерея Таргариен някога била смятана за буйна и своенравна, отдадена на прояви на непокорство, но спрямо принцеса Саера в детството ѝ Ерея изглеждала образец на благоприличие. Границата между невинните лудории, палавите пакости и прояви на злост не винаги биват различавани от някой толкова млад, но не може да има съмнение, че принцесата ги е преминавала свободно. Тя непрекъснато вкарвала котки в спалнята на сестра си Даела, знаейки, че тя се плаши от тях. Веднъж напълнила нощното гърне на Даела с пчели. Шмугнала се в кулата Белия меч, когато била на десет, откраднала всички бели плащове, които успяла да намери, и ги боядисала в розово. На седем се научила кога и как да се промъкне в кухнята, за да свие сладкиши, банички и други благини. Още преди да стане на единайсет вместо тях крадяла вино и ейл. На дванайсет най-често пристигала пияна, когато я повикат в септата за молитва.
Малоумният шут на краля, Том Ряпата, бил жертвата на много от шегите ѝ и неволната ѝ маша за други. Веднъж, преди един голям пир, на който щели да присъстват много лордове и дами, тя убедила Том, че ще е много по-забавно, ако се представи гол. Не било прието добре. По-късно и много по-жестоко, му казала, че ако се покатери на Железния трон, би могъл да е крал, но глупакът бил тромав в най-добрия случай и склонен към треперене и тронът нарязал ръцете и краката му.
— Тя е зло дете — казала след това септата ѝ. Принцеса Саера изредила половин дузина септи и още толкова лични прислужници, преди да навърши тринайсет.
Това не означава, че принцесата не е имала и добри качества. Майстерите ѝ потвърждават, че била много умна, интелигентна колкото брат си Вегон по свой начин. Определено е била хубава, по-висока от сестра си Даела и не толкова нежна, и силна, бърза и одухотворена като сестра си Алиса. Когато искала да очарова, било трудно да ѝ се устои. Големите ѝ братя Емон и Белон винаги се забавлявали с нейната пакостливост (макар никога да не узнали най-лошото от нея) и много преди да поотрасне, Саера научила изкуството да получава всичко, което поиска от баща си: котенце, хрътка, пони, сокол, кон (Джеерис все пак теглил твърда черта на слона). Кралица Алисан обаче не била толкова наивна и септон Барт ни съобщава, че всичките сестри на Саера изпитвали неприязън към нея в различни степени.
Девичеството ѝ прилегнало и Саера наистина станала себе си след първото си разцъфване. След всичко, което претърпели с Даела, кралят и кралицата вероятно са изпитали облекчение, като видели колко пламенно започнала Саера да харесва младите мъже в двора, а и те нея. На четиринайсет казала на краля, че смята да се омъжи за принца на Дорн или може би за Краля отвъд Вала, за да може да бъде кралица „като майка“. Същата година в двора дошъл търговец от Летните острови. Вместо да запищи, когато го видяла, както направила Даела, Саера казала, че можело да ѝ хареса и за него да се омъжи.