— Моята Сладичка Бери? Наистина ли? Тя… о, какво е направила? О, милата ми малка глупачка.
Ако може да се вярва на свидетелството на септон Барт, една сълза се търкулнала по бузата ѝ.
Майка ѝ не се трогнала.
— Знаеш много добре какво си направила. Какво сте направили всички. Ще чуем истината от теб веднага, дете.
А когато принцесата погледнала към баща си, не намерила утеха там.
— Излъжеш ли ни отново, ще стане много по-лошо за теб — казал крал Джеерис на дъщеря си. — Вашите трима лордове са в тъмницата и това, което ще кажеш сега, може да предопредели къде ще спиш тази нощ.
Тогава Саера рухнала и думите ѝ започнали да излизат една след друга на порой, порой, който оставил кралицата почти без дъх. „Тя премина от отричане през отхвърляне, извъртане, обвиняване, оправдаване до опълчване в продължение на цял час, със спирания с кикотене и плачене междувременно — щял да напише септон Барт. — Изобщо не го била направила, те лъжели, изобщо не се било случило, как можели да повярват на това, то било само игра, само шега било, не било станало точно така, всички обичат да се целуват, съжалявала, Пери го започнала, било толкова забавно, никой не бил пострадал, никой никога не ѝ бил казвал, че целуването е лошо, Бери Сладичката я предизвикала, толкова била засрамена, Белон целувал Алиса през цялото време, веднъж като започнала, не знаела как да спре, страх я било от Жилото, Майката Горе ѝ била простила, всички момичета минавали през това, първия път била пияна, изобщо не го искала, мъжете го искали това, Меджел казала, че боговете прощавали всички грехове, Джона казал, че я обичал, боговете я направили хубава, не било нейна вина, щяла да бъде добра отсега нататък, щяло да бъде все едно никога не се е случвало, не тя била с дете, тя била тяхната дъщеря, била тяхното малко момиченце, тя била принцеса, ако била кралица, щяла да прави каквото ѝ хареса, защо не искали да ѝ повярват, те никога не я били обичали, мразела ги, можели да я набият с камшик, ако искат, но никога нямало да им бъде робиня. Дъха ми отне това момиче. Никога не е имало артист по цялата земя, който да даде такова представление, но накрая беше изтощена и уплашена и маската ѝ падна.“
— Какво си направила? — попитал кралят, когато принцесата най-сетне изчерпала думите си. — Седемте да ни спасят дано, какво си направила? Дала ли си девствеността си на някое от тези момчета? Кажи ми истината.
— Истината? — казала Саера. Тъкмо в този момент, с тази дума, презрението излязло наяве. — Не. Дадох я и на тримата. И всеки от тях си мисли, че е бил първият. Момчетата са тъпи глупаци.
Джеерис бил толкова ужасѐн, че не могъл да проговори, но кралицата запазила самообладание.
— Много си горда от себе си, виждам. Пораснала жена и почти на седемнайсет. Сигурна съм, че мислиш, че си била много умна, но едно е да си умна, а друго — да си разумна. Какво си представяш, че ще се случи с теб сега, Саера?
— Ще се омъжа — казала принцесата. — Защо не? Вие сте били женени на моята възраст. Ще се венчая и ще легна в брачното ложе, но с кого? Джона и Рой ме обичат, бих могла да взема един от тях, но и двамата са глупаци. Жилото не ме обича, но ме кара да се смея и понякога ме кара да пищя. Бих могла да се омъжа и за тримата, защо не? Завоевателя е имал две жени, а Мегор — шест, че и дори осем.
С това вече прекалила. Джеерис се изправил и слязъл от Железния трон, смръщен от гняв.
— Искаш да се сравняваш с Мегор? Това ли се стремиш да станеш? — Негова милост бил чул достатъчно. — Върнете я в спалнята ѝ — казал на стражите — и я дръжте там, докато не я повикам отново.
Когато чула думите му, принцесата се втурнала към него, като викала: „Татко, татко!“, но Джеерис ѝ обърнал гръб, а Джайлс Мориген я хванал за рамото и я дръпнал назад. Тя не искала да тръгне, тъй че стражите трябвало да я извлекат от залата, а тя ревяла, хлипала и зовяла баща си.
Дори тогава, казва ни септон Барт, принцеса Саера можело да бъде опростена и да си върне благосклонността на баща си и майка си, ако била направила каквото ѝ се казало, ако била останала покорно в покоите си, размишлявайки за греховете си и молейки се за прошка. Джеерис и Алисан се срещнали на другия ден с Барт и Великия майстер Елисар и обсъдили какво да се прави с шестимата грешници и особено с принцесата. Кралят бил ядосан и неотстъпчив, защото усещал дълбоко срама си и не можел да прости на Саера дразнещите думи за жените на чичо му.
— Тя не е повече моя дъщеря — заявил той неведнъж.
Кралица Алисан обаче не могла да намери толкова суровост в сърцето си.
— Тя е наша дъщеря — казала на краля. — Трябва да бъде наказана, да, но все още е дете, а където има грях, може да има изкупление. Милорд, обич моя, ти се помири с лордовете, които се биха за твоя чичо, прости на мъжете, които яздеха със септон Месечина, помири се с Вярата и с лорд Рогар, когато той се опита да ни откъсне един от друг и да постави Ерея на трона, със сигурност можеш да намериш някакъв начин да се помириш със собствената си дъщеря.