Кралица Алисан не присъствала на двубоя. Казала на краля, че не би могла да понесе мисълта, че той може да умре. Принцеса Саера наблюдавала от прозореца на килията си. Джонквил Дарки, нейната тъмничарка, се погрижила да не се обърне.
Две седмици по-късно Джеерис и Алисан предали още една от дъщерите си на Вярата. Принцеса Саера, която нямала и седемнайсет, напуснала Кралски чертог за Староград, където сестра ѝ септа Меджел щяла да поеме обучението ѝ. Щяла да бъде послушница, било обявено, с мълчаливите сестри.
Септон Барт, който познавал ума на краля по-добре от всички, щял да твърди по-късно, че присъдата била замислена като урок. Никой не можел да сбърка Саера със сестра ѝ Меджел, най-малкото баща ѝ. Тя никога нямало да бъде септа, още по-малко мълчалива сестра, но имала нужда от наказание и се сметнало, че няколко години безмълвна молитва, сурова дисциплина и размишление щели да са добри за нея, че това щяло да я изведе на пътя към изкуплението.
Не по този път обаче държала да тръгне Саера Таргариен. Принцесата търпяла мълчанието, студените бани, груботъканите халати, постните храни. Покорила се да ѝ обръснат главата и да бъде търкана с четки от конски косъм, а когато била непокорна, подлагали я и на пръчката също така. Всичко това тя търпяла година и половина… но когато дошъл шансът ѝ през 85 г. СЗ, го сграбчила, избягала от метоха посред нощ и се запътила към кейовете. Когато една по-възрастна сестра се натъкнала на нея по време на бягството ѝ, тя я съборила надолу по стълбището и я прескочила към вратата.
Когато вестта за бягството ѝ стигнала до Кралски чертог, допуснали, че Саера щяла да се крие някъде в Староград, но хората на лорд Хайтауър претършували целия град и никаква следа от нея не била намерена. Тогава се помислило, че може би се е запътила обратно към Червената цитадела, за да измоли прошка от баща си. След като и там не се появила, кралят се зачудил дали не би могло да е избягала при бившите си приятели, тъй че на Джона Мутън и жена му Периан се казало да следят за нея в Девиче езеро. Истината излязла на бял свят година по-късно, когато бившата принцеса била видяна в една градина за удоволствия в Лис, все още облечена като послушница. Кралица Алисан плакала, като го чула.
— Направили са от дъщеря ни курва — казала.
— Тя винаги си беше курва — отвърнал кралят.
Джеерис Таргариен отпразнувал петдесетия си имен ден през 84 г. СЗ. Годините взели своята дан от него и онези, които го познавали добре, казвали, че никога вече не бил същият, след като дъщеря му Саера го опозорила и след това избягала. Станал по-слаб, почти мършав, и вече имало повече сиво, отколкото златно в брадата му и в косата му. За първи път някои го наричали Стария крал, вместо Помирителя. Алисан, потресена от всички загуби, които понесли, все повече и повече се отдръпвала от управлението на кралството и вече рядко идвала на заседанията на съвета, но Джеерис все още имал своя верен септон Барт и синовете си.
— Ако има друга война — казал той на двамата, — на вас ще се пада да я водите. Аз имам пътища да довърша.
„Беше по-добър с пътищата, отколкото с дъщерите си“, щял да напише по-късно Великият майстер Елисар в обичайния си язвителен стил.
През 86 г. СЗ кралица Алисан обявила годежа на своята дъщеря Визера, петнайсетгодишна, за Теомор Мандърли, свирепия стар лорд на Бял пристан. Бракът щял да направи много и много за единението на един от великите домове на Севера с Железния трон, заявил кралят. Лорд Теомор си спечелил голяма слава като воин в младостта си и се бил доказал като вещ владетел, под чието управление Бял пристан процъфтял много. Кралица Алисан също много го обичала: помнела топлото гостоприемство, което ѝ оказал през първото ѝ гостуване в Севера.
Негово благородие обаче бил надживял четири съпруги и макар все още да бил в сърцето си боец, станал много дебел, което ни най-малко не го правело привлекателен за принцеса Визера. Друг мъж имала тя наум. Още като малко момиче Визера била най-красивата от дъщерите на кралицата. Велики лордове, прочути рицари и неоперени момчета се въртели около нея през целия ѝ живот, подхранвайки суетата ѝ, докато тя не се превърнала в бушуващ огън. Голямото забавление в живота ѝ било да насъска едно момче против друго, да ги подтиква към глупави надпревари и състезания. За да спечелят благосклонността ѝ в двубой, карала обожаващи я скуайъри да преплуват потока Черна вода, да изкатерят Кулата на Ръката или да пуснат на воля всичките гарвани в гарванарника. Веднъж отвела шест момчета до Драконовата яма и им казала, че ще отдаде девствеността си на този, който пъхне главата си в устата на дракон, но боговете били добри този ден и Драконовите пазачи сложили край на това.