Никой скуайър нямало да спечели Визера, знаела кралица Алисан.
Не и сърцето ѝ, и определено не и девствеността ѝ. Била твърде хитро дете, за да тръгне по същия път като сестра си Саера.
— Няма никакъв интерес към игри на целуване, не и с момчета — казала кралицата на Джеерис. — Играе си с тях, както си играеше с кутретата си, но би легнала с някое толкова, колкото и с куче. Много по-нависоко се цели нашата Визера. Виждала съм я как се гизди и перчи около Белон. Това е съпругът, който желае тя, и не от любов към него. Иска да бъде кралица.
Принц Белон бил с четиринайсет години по-голям от Визера, на двайсет и девет спрямо нейните петнайсет, но по-стари лордове били женени за по-млади девици, както тя добре знаела. Минали били две години, откакто умряла принцеса Алиса, но Белон не проявявал никакъв интерес към друга жена.
— Той се ожени за една сестра, защо не за друга? — казала Визера на най-близката си приятелка, Беатрис Бътъруел. — Аз съм много по-хубава, отколкото беше Алиса, ти я помниш. Тя беше със счупен нос.
Ако принцесата била решена да се омъжи за брат си, то кралицата била също толкова решена да го предотврати. Отговорът ѝ бил лорд Мандърли и Бял пристан.
— Теомор е добър човек — казала Алисан на дъщеря си, — разумен човек, с добро сърце и е умен. Хората му го обичат.
Принцесата не била убедена.
— Ако толкова много го харесваш, майко, би трябвало ти да се омъжиш за него — казала тя, преди да побегне при баща си, за да се оплаче. Джеерис не ѝ предложил утеха.
— Това е добра партия — казал ѝ, преди да обясни важността на сближаването на Севера с Железния трон. Браковете така или иначе били прерогатив на кралицата, казал ѝ; и че той никога не се месел в такива неща.
Обезсърчена, Визера след това се обърнала към брат си Белон с надежда за спасение, ако може да се вярва на дворцовата клюка. Промъкнала се покрай охраната в спалнята му, съблякла се и го зачакала, като се почерпила обилно с виното на принца, докато чакала. Когато принц Белон най-сетне се появил, я заварил пияна и гола в леглото си и я изгонил. Принцесата била толкова пияна, че ѝ потрябвала помощта на две слугини и един рицар от Кралската гвардия, за да се прибере в покоите си.
Как е могла да се разреши най-сетне битката на воли между кралица Алисан и нейната своенравна петнайсетгодишна дъщеря няма никога да се разбере. Скоро след инцидента в спалнята на Белон, докато кралицата уреждала заминаването на Визера от Кралски чертог, принцесата разменила дрехите си с една слугиня, за да избяга на стражите, поставени за да ѝ попречат да направи някоя пакост, и се измъкнала крадешком от Червената цитадела за нещо, което нарекла „една последна нощ на смях, преди да отида и да замръзна“.
Всичките ѝ придружители били мъже, двама дребни лордчета и четирима млади рицари, всички зелени като пролетна трева и жадни за благосклонността на Визера. Един от тях предложил на принцесата да ѝ покаже части от града, които никога не била виждала: таверните и плъшите ями на Квартала на бълхите, хановете по Улицата на змиорката и Речната улица, където кръчмарските слугини танцували на масите, бардаците на Улицата на коприната. Ейл, медовина и вино се леели волно във вечерната веселба и Визера участвала с охота.
В един момент, някъде към полунощ, принцесата и останалите ѝ приятели (след като няколко от рицарите станали безчувствени от пиенето) решили да се надпреварват обратно до замъка. Последвала дива езда през улиците на града: минувачите се разбягвали в паника от пътя им, за да не ги съборят и стъпчат. Смях кънтял в нощта, духовете се повишили, докато ездачите стигнали подножието на Високия хълм на Егон, където конят на Визера се сблъскал с един от конете на придружителите ѝ, кобила. Кобилата загубила равновесие, паднала и счупила крака на рицаря под себе си. Принцесата била изхвърлена от седлото с главата напред в една стена. Вратът ѝ се скършил.
Било часът на вълка, най-тъмната част на нощта, и на сир Риам Редвин от Кралската гвардия се паднало да вдигне от сън краля и кралицата, за да им каже, че дъщеря им е намерена мъртва в една уличка в подножието на Високия хълм на Егон.