Когато най-сетне изчерпал гостоприемството на западняците, не се върнал в Кралски чертог, а продължил направо към Предела, като прелетял на Вермитор от Крейкхол до Стар дъб, за да започне втори обход още докато първият приключвал. По това време отсъствието на кралицата било забелязано и Негова милост често се оказвал седнал до някоя чевръста девица или чаровна вдовица на пирове, или яздейки до тях, когато ловувал със сокол или с хрътки, но не обръщал внимание на никоя от тях. В Бандалон, когато най-младата дъщеря на лорд Блекбар била толкова дръзка, че да седне в скута му и да се опита да му подаде гроздово зърно в устата, той избутал ръката ѝ и рекъл:
— Простете, но аз имам кралица и нямам вкус към любовници.
През цялата 89-та СЗ кралят пътувал. В Планински рай за известно време към него се присъединила внучката му Ренис, която долетяла при него на Мелейс, Червената кралица. Заедно посетили островите Щитовете, където кралят никога не бил стъпвал. Джеерис се постарал да кацне на всичките четири Щита. На Зелен щит, в замъка на лорд Честър, принцеса Ренис му казала за плановете си да се омъжи и получила благословията му.
— Не би могла да избереш по-добър мъж — казал кралят.
Пътуването му накрая приключило в Староград, където посетил дъщеря си септа Меджел, благословен бил от Върховния септон и удостоен с пир от Конклава, и се забавлявал на турнир, устроен в негова чест от лорд Хайтауър. Сир Риам Редвин отново излязъл шампион.
Майстерите от онова време упоменават за отчуждаването между краля и кралицата като за Големия разлом. Отминаващото време и една последваща кавга, която била почти толкова горчива, му дали ново име: Първата кавга. Така е позната и до ден-днешен. Ще говорим за Втората кавга като му дойде времето.
Септа Меджел била тази, която запълнила разлома.
— Това е глупаво, татко — казала му тя. — Ренис ще се омъжи другата година и би трябвало да е голямо събитие. Ще иска всички ние да сме там, включително и ти, и майка. Архимайстерите те наричат Помирителя, чувала съм. Време е да се помирите.
Мъмренето имало желания ефект. Две седмици по-късно крал Джеерис най-сетне се върнал в Кралски чертог, а кралица Алисан се върнала от самоналоженото си изгнание на Драконов камък. Какви думи са си разменили не можем да знаем, но за дълго време след това те отново били толкова близки, колкото и преди.
В деветдесетата година след Завоеванието на Егон кралят и кралицата споделили един от най-хубавите си моменти заедно, когато отпразнували венчавката на тяхната най-голяма внучка, принцеса Ренис, за Корлис Веларион от Дрифтмарк, лорд на Приливите.
На трийсет и седем, Морската змия вече се прославил като най-великия мореплавател, когото Вестерос познавал, и след девет велики пътешествия се върнал у дома, за да се ожени и да създаде семейство.
— Само ти можеше да ме спечелиш от морето — казал на принцесата. — Върнах се от края на земята заради теб.
Ренис, шестнайсетгодишна, била безстрашна млада красавица и повече от подходяща партия за своя мореплавател. Драконова ездачка от тринайсетгодишна, тя настояла да пристигне за сватбата на Мелейс, Червената кралица, великолепната алена драконка, която носела някога леля ѝ Алиса.
— Можем да се върнем до края на земята — обещала тя на сир Корлис. — Но аз ще стигна там първа, защото ще летя.
— Това беше хубав ден — щяла да казва с тъжна усмивка кралица Алисан през годините, които ѝ оставали. Била на петдесет и четири в онази година, но за жалост нямала много хубави дни.
Не е в обхвата на тази история да описваме безконечните войни, интриги и съперничества на Свободните градове на Есос, освен когато те са влияели на съдбите на дома Таргариен и Седемте кралства. Един такъв момент възникнал през годините 90-та — 91-ва СЗ, по време на така наречената Мирска кървава баня. Няма да ви отегчаваме с подробности. Достатъчно е да кажем, че в град Мир две съперничещи си фракции се надпреварвали за превъзходство. Имало убийства, метежи, отравяния, изнасилвания, обесвания, изтезания и морски битки, преди едната страна да се наложи. Губещата фракция, прогонена от града, се опитала да се установи първо на Каменните стъпала, само че и оттам били прогонени, когато архонтът на Тирош се съюзил с една лига на пиратски крале. В отчаянието си мирците поели към остров Тарт, където десантите им изненадали Вечерната звезда. За кратко време завладели цялата източна страна на острова.
По онова време самите мирци не били нещо много повече от пирати, опърпана банда разбойници. Нито кралят, нито съветът му имали чувството, че ще е нужно много, за да бъдат изтласкани обратно в морето. Принц Емон щял да води щурма, както се решило. Мирците имали известна сила по море, тъй че Морската змия трябвало първо да откара флотата на Веларион на юг, за да защити лорд Боремунд, докато се прехвърли към Тарт, за да се съедини с войниците на Вечерната звезда. Обединената им сила щяла да бъде повече от достатъчна, за да си върнат целия Тарт от мирските пирати. А ако се окажело, че има неочаквани трудности, принц Емон щял да разполага с Караксес.