— Той обича да пали — казал принцът.
Лорд Корлис и флотата му отплавали от Дрифтмарк на деветия ден от третата луна на 92 г. СЗ. Принц Емон ги последвал няколко часа по-късно, след като се сбогувал с лейди Джослин и дъщеря им Ренис. Принцесата тъкмо научила, че очаква дете, иначе щяла да придружи баща си на Мелейс.
— В битка ли? — казал принцът. — Сякаш изобщо щях да позволя това. Ти имаш да водиш своята битка. Лорд Корлис ще очаква син, сигурен съм, а аз бих искал внук.
Това били последните думи, които щял да каже на дъщеря си. Караксес бързо надминал Морската змия и флотата му и се спуснал от небето над Тарт. Лорд Камерон, Вечерната звезда на Тарт, бил отстъпил в планинския хребет, който минава през средата на острова му, и вдигнал лагер в една скрита долина, от която можел да наблюдава движенията на мирците долу. Принц Емон се срещнал с него там и двамата почнали да съставят планове, докато Караксес изгълтал половин стадо кози.
Но лагерът на Вечерната звезда не бил толкова скрит, както се надявал, а димът от драконовите огньове привлякъл погледите на двама мирски съгледвачи, които се промъкнали през височините незабелязани. Един от тях разпознал Вечерната звезда, докато крачел през лагера привечер и разговарял с принц Емон. Мъжете на Мир са посредствени моряци и слабовати войници; оръжията им са кортик, кама и арбалет, за предпочитане намазани с отрова. Та един от мирските съгледвачи натегнал арбалета си зад скалите, където се криел. Надигнал се, прицелил се във Вечерната звезда на сто крачки надолу и пуснал стрелата. Сумракът и далечината направили прицела му не толкова сигурен и стрелата не улучила лорд Камерон… а поразила принц Емон, който стоял до него.
Желязната пръчка пробила гърлото на принца и се показала от врата. Принцът на Драконов камък паднал на колене и сграбчил стрелата, като да я изтръгне от гърлото си, но силата му си отишла. Емон Таргариен умрял, мъчейки се да проговори, удавен в собствената си кръв. Бил на трийсет и седем години.
Как могат думите ми да разкажат за скръбта, която помела Седемте кралства след това, за болката, изпитана от крал Джеерис и кралица Алисан, за празното ложе и горчивите сълзи на лейди Джослин, и как принцеса Ренис плакала, когато узнала, че баща ѝ никога няма да държи детето, което носела? Много по-лесно е да говоря за яростта на принц Белон и как се спуснал той над Тарт на Вхагар, виейки за мъст. Мирските кораби изгорели, както корабите на принц Морион изгорели девет години по-рано, а когато Вечерната звезда и лорд Боремунд връхлетели връз тях от планината, нямало накъде да бягат. Били посечени с хиляди и оставени да гният по бреговете, тъй че всяка вълна, която обливала пясъка, дни наред била обагрена в розово.
Белон Храбрия изиграл своята роля в касапницата, с Тъмна сестра в ръката. Когато се върнал в Кралски чертог с трупа на брат си, простолюдието се струпало на улиците; крещели името му и го поздравявали като герой. Но казват, че когато видял майка си, паднал в ръцете ѝ и заплакал.
— Избих хиляда от тях — казал, — но това няма да го върне.
А кралицата погалила косата му и рекла:
— Знам, знам.
Сезони идвали и си отивали в годините, които последвали. Имало горещи дни и топли дни, и дни, когато соленият вятър духал свеж от морето, имало изкласили поля напролет и изобилни жътви, и златни есенни следобеди, из цялото владение пътищата пълзели напред и нови мостове се издигали над реките. Кралят обаче не извличал наслада от всичко това, доколкото се знае.
— Всичко е зима вече — казал той на септон Барт една вечер, когато бил пил твърде много. След смъртта на Емон той винаги изпивал по чаша-три подсладено с мед вино вечер, за да му помогне да заспи.
През 93 г. СЗ шестнайсетгодишният син на принц Белон, Визерис, влязъл в Драконовата яма и поискал Балерион. Старият дракон най-сетне спрял да расте, но бил тромав и натежал и трудно се будел, и се възпротивил, когато Визерис го подкарал нагоре във въздуха. Младият принц прелетял три пъти около града преди да кацне отново. Възнамерявал да отлети до Драконов камък, казал той на баща си след това, но не мислел, че Черното страшилище имал силата за това.