След по-малко от година Балерион си отишъл. „Последното живо същество в целия свят, което видя Валирия в нейния блясък“, написал септон Барт. Самият Барт умрял четири години по-късно, през 98 г. СЗ. Великият майстер Елисар го предшествал с половин година. Лорд Редвин умрял през 89 г. СЗ, синът му сир Робърт — скоро след това. Нови хора заели местата им, но дотогава Джеерис вече наистина бил Стария крал и понякога щял да влиза в залата на съвета и да мисли: „Кои са тези хора? Познавам ли ги?“.
Негова милост тъгувал за принц Емон до края на дните си, но Стария крал не е и сънувал, че смъртта на Емон през 92 г. СЗ щяла да бъде като адските рогове от валирианската легенда, носещи смърт и унищожение на всички, които чуели техния звук.
Последните години на Алисан Таргариен били тъжни. В своята младост Добрата кралица Алисан обичала своите поданици, лордове, както и простосмъртни. Обичала своите женски дворцови съвети, да слуша, да научава и да прави каквото може, за да стане владението по-добро място. Видяла повече от Седемте кралства от всяка кралица преди или след нея, спала в сто замъка, очаровала сто лорда, уредила сто брака. Обичала музика, обичала да танцува, обичала да чете. И — о! — колко обичала да лети. Среброкрил я отнесла до Староград, до Вала и до хиляда места помежду им и Алисан ги видяла всичките така, както малцина други щели да ги видят, гледайки надолу от облаците.
Всички тези любови били изгубени за нея в последното десетилетие от живота ѝ.
— Моят чичо Мегор беше жесток — чували я да казва, — но старостта е по-жестока.
Похабена от раждания, пътувания и скръб, тя станала слаба и крехка след смъртта на Егон. Изкачването на хълмове станало изпитание за нея, а през 95 г. СЗ се подхлъзнала, паднала по витите стъпала и си счупила бедрото. Оттогава ходела с тояжка. Слухът ѝ също почнал да глъхне. Музиката била изгубена за нея, а когато се опитвала да седи на заседанията на съвета с краля, вече не разбирала и половината от това, което се казвало. Твърде нестабилна била за летене. Среброкрил я отнесла в небето за последен път през 93 г. СЗ. Когато се върнала на земята и се смъкнала с мъка от гърба на своя дракон, кралицата заплакала.
Повече от всички тези неща обичала децата си. „Никоя майка никога не е обичала повече децата си“, казал ѝ веднъж Великият майстер Бенифер, преди Тръпките да го отнесат. През последните дни от живота си кралица Алисан си спомнила думите му. „Мисля, че греши — написала тя, — защото със сигурност Майката Горе обичаше децата ми повече. Толкова много от тях ми отне.“
— Никоя майка не би трябвало никога да изгаря детето си — казала кралицата на погребалната клада на сина си Валерион, но от тринайсетте деца, които родила на крал Джеерис, само три щели да я надживеят. Егон, Гемон и Валерион умрели като бебета. Тръпките взели Денерис на шест годинки. Арбалет убил принц Емон. Алиса и Даела умрели в детското креватче, Визера — пияна на улицата. Септа Меджел, онази нежна душа, умряла през 96 г. СЗ, ръцете и краката ѝ станали на камък от сивата люспа, защото прекарала последните си години, грижейки се за поразени от ужасната болест.
Най-тъжна от всички била загубата на принцеса Гаел, Зимното дете, родена през 80 г. СЗ, когато кралица Алисан била на четирийсет и четири и мислела, че отдавна е подминала годините си за раждане. Момиче с мил нрав, но донякъде глуповато, Гаел останала с кралицата дълго след като другите ѝ деца пораснали и си заминали, но през 99 г. СЗ изчезнала от двора и скоро след това било обявено, че е умряла от лятна треска. Чак след като двамата ѝ родители си отишли, истината излязла на бял свят. Прелъстена и изоставена от странстващ певец, принцесата родила мъртъв син, а след това, смазана от скръб, нагазила във водите на залив Черна вода и се удавила.
Някои казват, че Алисан така и не се съвзела от тази загуба, защото само нейното Зимно дете ѝ било истинска приятелка в заника на живота ѝ. Саера все още била жива, някъде във Волантис (напуснала Лис няколко години преди това, жена с позорна слава, но богата), но тя била мъртва за Джеерис и всички писма, които Алисан ѝ пращала тайно от време на време, оставали без отговор. Вегон бил архимайстер в Цитаделата. Хладен и отчужден син, той израснал като хладен и отчужден човек. Пишел, както се полага на син. Думите му били почтителни, но нямало топлина в тях, и от много години Алисан не го била виждала.
Само Белон Храбрия останал близо до нея до края. Нейният Пролетен принц я навестявал толкова често, колкото можел, и винаги спечелвал усмивка от нея, но Белон бил принцът на Драконов камък, Ръка на краля, вечно в движение, седял до баща си на съвета, разисквал с лордовете.