— Ти ще бъдеш велик крал, по-велик дори от баща си — казала му Алисан последния път, когато били заедно. Не знаела. Как е могла да знае?
След смъртта на принцеса Гаел Кралски чертог и Червената цитадела станали непоносими за Алисан. Тя не можела повече като някога да е партньорка на краля в неговите усилия, а дворът бил пълен с непознати, чиито имена Алисан не можела да си спомни. Търсейки мир, тя се върнала на Драконов камък, където била прекарала най-щастливите дни от живота си с Джеерис, между първия и втория им брак. Старият крал щял да се събере с нея когато можел.
— Как става така, че аз вече съм Стария крал, а ти все още си Добрата кралица? — попитал я той веднъж.
Алисан се засмяла.
— Аз също съм стара, но все пак съм по-млада от теб.
Алисан Таргариен умряла на Драконов камък на първия ден от седмата луна на стотната година СЗ, цял век след Завоеванието на Егон. Била на шейсет и четири години.
Наследници на Дракона
Въпрос на наследство
Семената на войната често биват посявани във времена на мир.
Така било и във Вестерос. Кървавата борба за Железния трон, позната като Танца на драконите, водена 129-131 г. СЗ, имала своите корени половин столетие по-рано, през най-дългото и най-мирно царуване, на каквото потомците на Завоевателя се радвали някога, това на Джеерис Първи Таргариен Помирителя.
Стария крал и Добрата кралица управлявали заедно до нейната смърт през 100 г. СЗ (освен двата периода на отчуждение, познати като Първата и Втората кавга) и родили тринайсет деца. Четири от тях — двама синове и две дъщери — отраснали до зрялост, оженили се и родили свои деца. Никога преди или след това Седемте кралства не били благословени (или прокълнати, според гледището на някои) с толкова много принцове и принцеси Таргариен. От чреслата на Стария крал и утробата на неговата възлюбена кралица се пръкнала такава бъркотия от претенции и претенденти, че мнозина майстери мислели, че Танцът на драконите или някоя подобна борба е неизбежна.
Това не било явно в ранните години от царуването на Джеерис, защото в лицето на принц Емон и принц Белон Негова милост имал пословичното „наследник и отгоре“, а рядко владението е било благословено с двама по-способни принцове. През 62 г. СЗ, на седем години, Емон официално бил помазан за Принц на Драконов камък и наследник на Железния трон. Посветен в рицарски сан на седемнайсет, турнирен шампион на двайсет, той станал правният съветник на баща си и управител на законите на двайсет и шест. Макар и никога да не служел като Ръка на краля, това било само защото този пост бил зает от септон Барт, най-доверения приятел на Стария крал и „съучастник на моите усилия“. Нито пък Белон Таргариен бил по-малко успешен. По-младият принц спечелил рицарството си на шестнайсет, а го оженили на осемнайсет. Макар двамата с Емон да са се радвали на здравословно съперничество, никой не се съмнявал в обичта, която ги свързвала. Наследството изглеждало стабилно като камък.
Но камъкът започнал да се пропуква през 92 г. СЗ, когато Емон, принц на Драконов камък, бил убит на Тарт от стрела на мирски арбалет, прицелена в мъжа до него. Кралят и кралицата скърбели за загубата, и кралството с тях, но никой не бил по-наскърбен от принц Белон, който веднага отишъл на Тарт и отмъстил за брат си, като изтласкал мирците в морето. При завръщането си в Кралски чертог Белон бил поздравен като герой от ликуващите тълпи и прегърнат от баща си краля, който го провъзгласил за принц на Драконов камък и наследник на Железния трон. Декретът се радвал на широка подкрепа. Простолюдието обичало Белон Храбрия, а лордовете на кралството го виждали като очевиден наследник на брат му.
Но принц Емон имал дете: неговата дъщеря, Ренис, родена през 74 г. СЗ, вече била умна, способна и красива млада жена. През 90 г. СЗ, на шестнайсет години, тя се омъжила за кралския адмирал и управител на корабите Корлис от дома Веларион, лорд на Приливите, известен като Морската змия, на името на най-прочутия от многото му кораби. Нещо повече, принцеса Ренис носела дете, когато баща ѝ умрял. Като подарил Драконов камък на принц Белон, крал Джеерис не само подминавал Ренис, но също (вероятно) неродения ѝ син.
Кралското решение било съгласувано с една добре установена практика. Егон Завоевателя бил първият владетел на Седемте кралства, не неговата сестра Висения, две години по-стара от него. Самият Джеерис дошъл на Железния трон след чичо си узурпатор Мегор, въпреки че ако е бил в сила само редът на раждане, сестра му Рена имала по-добро основание за претенция. Джеерис не е взел решението си лесно; знае се, че е обсъждал въпроса с малкия си съвет. Несъмнено се е съветвал със септон Барт, както и по всички важни въпроси, а и на вижданията на Великия майстер Елисар била дадена голяма тежест. Всички били в съгласие. Белон, смел рицар на трийсет и пет, бил по-подходящ за управление от осемнайсетгодишната принцеса Ренис или нейното неродено бебе (което можело да е или да не е син, докато принц Белон вече имал двама здрави сина, Визерис и Демън). Обичта на поданиците към Белон Храбрия също била приведена като аргумент.