Някои не били съгласни. Самата Ренис първа възразила.
— Искаш да лишиш моя син от рожденото му право — казала тя на краля с ръка на издутия си корем.
Съпругът ѝ, Корлис Веларион, бил толкова разгневен, че се отказал от адмиралския пост и мястото си в малкия съвет и прибрал съпругата си в Дрифтмарк. Лейди Джослин от дома Баратеон, майката на Ренис, също се разгневила, както и нейният страховит брат Боремунд, лорд на Бурен край.
Най-несъгласна била Добрата кралица Алисан, която помагала на съпруга си в управлението на Седемте кралства в течение на много години, а сега видяла, че дъщерята на сина ѝ я подминават заради пола ѝ.
— Един владетел се нуждае от добра глава и вярно сърце — са прословутите ѝ думи към краля. — Мъжкият член е несъществен. Ако ваша милост наистина вярва, че на жените им липсва ум да управляват, явно нямате повече нужда от мен.
И така кралица Алисан напуснала Кралски чертог и отлетяла до Драконов камък на своя дракон Среброкрил. Двамата с крал Джеерис останали разделени две години, периодът на отчуждение е записан в историите като Втората кавга.
Стария крал и Добрата кралица отново се помирили благодарение на доброто съдействие на тяхната дъщеря септа Меджел, но изобщо не стигнали до съгласие по наследството. Кралицата умряла от изтощителна болест през 100 г. СЗ, на възраст шейсет и четири, като все още настоявала, че внучката ѝ Ренис и нейните деца са били нечестно измамени и лишени от правата им. „Момчето в корема“, нероденото дете, което било предмет на толкова много дебати, се оказало момиче: родило се през 93-та СЗ. Майка ѝ я нарекла Лена. Следващата година Ренис дала брат, Ленор. Дотогава принц Белон твърдо се укрепил като безспорен наследник, но въпреки това домът Веларион и домът Баратеон се вкопчили в убеждението, че малкият Ленор има по-основателна претенция за Железния трон, а неколцина дори привеждали доводи за правата на по-голямата му сестра и тяхната майка, Ренис.
През последните години от живота на кралица Алисан боговете ѝ нанесли много жестоки удари, както бе изредено преди. Нейна милост обаче познала и радости, както и скърби през същите тези години, главни между които били внуците. Имало и сватби също така. През 93 г. СЗ тя присъствала на сватбата на най-големия син на принц Белон, Визерис, за лейди Ема от дома Арин, единайсетгодишното дете на покойната принцеса Даела (бракът им не бил консумиран, докато невястата не разцъфтяла две години по-късно). През 97 г. Добрата кралица видяла втория син на Белон, Демън, да взима за съпруга лейди Рея от дома Ройс, наследничка на замъка Писан камък в Долината.
Големият турнир, проведен в Кралски чертог през 98 г. СЗ за отпразнуване на петдесетата година от царуването на крал Джеерис, със сигурност зарадвал сърцето на кралицата също така, защото повечето от оцелелите ѝ деца, внуци и правнуци се върнали, за да участват в пиршествата и празненствата. Никога от Ориста на Валирия не били виждани толкова много дракони на едно място и по едно време, казано е вярно. Последният сблъсък, в който рицарите от Кралската гвардия сир Риам Редвин и сир Клемент Краб счупили трийсет пики един срещу друг, преди крал Джеерис да ги обяви за съшампиони, бил обявен за най-доброто представяне на двубой, виждано някога във Вестерос.
Две седмици след края на турнира обаче старият приятел на краля септон Барт умрял кротко в съня си, след като служил вещо като Ръка на краля в течение на четирийсет и една години. Джеерис избрал лорд-командира на своята Кралска гвардия да заеме мястото му, но сир Риам Редвин не бил септон Барт, а несъмнената му сила с пика не се оказала много полезна за него като Ръка. „Някои проблеми не могат да се решат, като ги удариш с пръчка“, отлично отбелязал Великият майстер Алар. Негова милост нямал друг избор освен да отстрани сир Риам след само една година на поста. Обърнал се към сина си Белон да го замести и през 99 г. СЗ принцът на Драконов камък станал и Ръка на краля също така. Изпълнявал задълженията си възхитително; макар и не толкова учен като септон Барт, принцът се оказал добър в преценката си за хората и се обкръжил с верни подчинени и съветници. Владението щяло да се управлява добре, когато Белон Таргариен седнел на Железния трон, единодушни били и лордове, и простолюдие.