Нямало да го бъде. През 101 г. СЗ принц Белон се оплакал от бодеж в хълбока, докато ловувал в кралския лес. Болката се влошила, когато се върнал града. Коремът му се подул и втвърдил, а болката станала толкова силна, че го съборила на легло. Рунсайтър, новият Велик майстер, едва наскоро пристигнал от Цитаделата след като Алар починал от удар, успял да смъкне донякъде треската на принца и да му даде малко облекчение от агонията с млякото на мака, но състоянието му продължило да се влошава. На петия ден от болестта принц Белон умрял в спалнята си в Кулата на Ръката, като баща му седял до него и държал ръката му. След като отворил трупа, Великият майстер Рунсайтър описал причината като „спукан корем“.
Всичките Седем кралства плакали за Белон Храбрия и никой — повече от крал Джеерис. Този път, когато запалил погребалната клада на сина си, нямал дори утехата с любимата му съпруга до него. Старият крал никога не бил толкова сам. И ето, че отново Негова милост се изправил пред пареща дилема, защото отново наследството било под съмнение. След като и двамата безспорни наследници били мъртви и изгорени, вече нямало ясен наследник за Железния трон… но това не означавало, че липсвали претенденти.
Белон бил баща на трима синове от сестра си Алиса. Двама, Визерис и Демън, все още били живи. Ако Белон бил взел Железния трон, Визерис би го последвал без спорове, но трагичната смърт на принца на Короната на четирийсет и четири размътила наследяването. Претенциите на принцеса Ренис и нейната дъщеря, Лена Веларион, отново били поставени на дневен ред… а дори и те да бъдели подминати заради пола им, пред сина на Ренис, Ленор, не стояла такава пречка. Ленор Веларион бил мъж и можел да претендира за произход от по-големия син на Джеерис, докато момчетата на Белон произхождали от по-малкия.
Нещо повече, крал Джеерис все още имал един жив син: Вегон, архимайстер в Цитаделата, носител на пръстена и пръчка и маска от жълто злато. Известен бил като Вегон Бездраконовия и самото му съществуване до голяма степен било забравено от повечето в Седемте кралства. Макар и само на четирийсет, Вегон бил бледен и крехък, отдаден на алхимия, астрономия, математика и други тайнствени изкуства. Още като момче той не бил харесван много. Малцина го смятали за възможен избор да седи на Железния трон.
И все пак тъкмо към архимайстер Вегон се обърнал кралят и призовал последния си син в Кралски чертог. Какво са си казали остава предмет на спор. Според някои кралят предложил на Вегон трона, но той отказал. Други твърдят, че кралят само потърсил съвета му. До двора стигнали донесения, че Корлис Веларион трупал кораби и мъже на Дрифтмарк, за да „защити правата“ на сина си, Ленор, докато Демън Таргариен, сприхав и избухлив младеж на двайсет години, събрал своя шайка наемници в подкрепа на брат си Визерис. Жестоката борба за наследството била вероятна независимо кого щял да обяви Стария крал за свой наследник. Няма съмнение, че точно заради това Негова милост страстно се вкопчил в решението, предложено от архимайстер Вегон.
Крал Джеерис оповестил намерението си да свика Велик съвет, който да разгледа, обсъди и в крайна сметка да реши проблема за наследството. Всички велики и по-низши лордове на Вестерос щели да бъдат поканени да присъстват, заедно с майстери от Цитаделата на Староград и септи и септони, които да говорят от името на Вярата. Нека претендентите изложат своите основания пред събраните лордове, постановил Негова милост. Той щял да се подчини на решението на съвета, когото и да избере.
Решено било съветът да бъде проведен в Харънхъл, най-големия замък във владението. Никой не знаел колко лордове ще дойдат, тъй като такъв съвет никога не бил провеждан преди, но се сметнало за разумно да има място поне за петстотин лорда и техните свити. Присъствали над хиляда лордове. Половин година им отнело, докато се съберат (няколко дори дошли, когато съветът вече се разтурвал). Дори Харънхъл не могъл да побере такова множество, защото всеки лорд бил придружен от свита от рицари, скуайъри, коняри, готвачи и слуги. Тимънд Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, довел със себе си триста души. За да не падне по-долу, лорд Матос Тирел от Планински рай довел петстотин.
Лордове дошли от всяко кътче на владението, от Дорнските погранични земи до сянката на Вала, от Трите сестри до Железните острови. Вечерната звезда на Тарт бил там и лордът на Самотния фар. От Зимен хребет дошъл лорд Едард Старк, от Речен пад лорд Гроувър Тъли, от Долината Йорбърт Ройс, регент и защитник на младата Джейн Арин, господарка на Орлово гнездо. Дори дорнците били представени: принцът на Дорн изпратил дъщеря си и двайсет дорнски рицари в Харънхъл като наблюдатели. Върховният септон дошъл от Староград да благослови събранието. Едри и дребни търговци се стекли към Харънхъл със стотици. Странстващи рицари и наемници дошли с надеждата да намерят работа за своите мечове, джебчии дошли да дебнат за пари, стари жени и млади момичета дошли да си търсят съпрузи. Крадци и курви, перачки и препитаващи се от войнишки лагери, певци и пантомимисти, стичали се от изток и от запад, от север и от юг. Цял град от шатри изникнал извън стените на Харънхъл и покрай езерния бряг на левги във всяка посока. За известно време Харънхъл станал четвъртият град във владението; само Староград, Кралски чертог и Ланиспорт били по-големи.