Не по-малко от четиринайсет претенции били грижливо разгледани и обсъдени от събралите се лордове. От Есос дошли трима съперници претенденти, внуци на крал Джеерис посредством дъщеря му Саера, всеки от различен баща. За едного казвали, че бил самото копие на дядо си на младини. Друг, копеле, родено от триарх на Стар Волантис, пристигнал с торби злато и миниатюрен слон. Щедрите дарове, които разпределил между по-дребни лордове, несъмнено подпомогнали каузата му. Слонът не се оказал толкова полезен. (Самата принцеса Саера все още била жива и здрава във Волантис, и само на трийсет и четири години; собствената ѝ претенция очевидно превъзхождала тези на незаконните ѝ синове, но тя решила да не настоява. „Имам си своето кралство тук“, казала тя, когато я попитали дали смята да се върне във Вестерос.) Друг съперник за трона извадил сноп пергаменти, който показвал, че е потомък на Гемон Славния, най-великия от лордовете Таргариен на Драконов камък преди Завоеванието, по линия на една по-млада дъщеря и дребен лорд, за когото тя се омъжила, и на седем поколения след това. Имало и един едър мускулест войник, който твърдял, че бил незаконен син на Мегор Жестокия. За доказателство бил довел майка си, престаряла щерка на ханджия, която заявила, че някога била изнасилена от Мегор. (Лордовете били готови да повярват за изнасилването, но не и че актът ѝ е докарал дете.)
Великият съвет обсъждал тринайсет дни. Слабите основания на деветима по-дребни претенденти били преценени и отхвърлени (един такъв, странстващ рицар, който се представил като незаконен син на самия крал Джеерис, бил задържан и хвърлен в тъмниците, след като кралят го изобличил като лъжец). Архимайстер Вегон бил изключен заради клетвите му, а принцеса Ренис и нейната дъщеря заради пола им, при което останали двама претенденти с най-голяма поддръжка: Визерис Таргариен, най-големият син на принц Белон и принцеса Алиса, и Ленор Веларион, синът на принцеса Ренис и внук на принц Емон. Визерис бил внук на Стария крал, Ленор — негов правнук. Принципът на първородството облагодетелствал Ленор, принципът на кръвната близост — Визерис. Визерис също така бил последният Таргариен, яздил Балерион… макар че след смъртта на Черното страшилище през 94 г. СЗ той никога повече не се качил на дракон, докато на момчето Ленор тепърва му предстояло да направи първия си полет на своя млад дракон, великолепен сиво-бял звяр, който нарекъл Морски дим.
Но претенцията на Визерис произтичала от баща му, тази на Ленор от майка му, а повечето лордове чувствали, че мъжката линия трябва да има предимство пред женската. Нещо повече, Визерис бил мъж на двайсет и четири, Ленор — момче на седем. Заради всички тези причини претенцията на Ленор била смятана като цяло за по-слаба, но майката и бащата на момчето били такива могъщи и влиятелни фигури, че не можела да се пренебрегне изцяло.
Може би тук е добро място да добавим още няколко думи за неговия баща, Корлис от дома Веларион, лорд на Приливите и Господар на Дрифтмарк, прославен в песен и разказ като Морската змия, и определено една от най-необикновените фигури на века. Благороден дом с легендарно валирианско родословие, Веларионите дошли във Вестерос още преди Таргариените, ако може да се вярва на фамилните им истории, установили се в Гърлото на ниския и плодороден остров Дрифтмарк (наречен така заради плавея, който приливите ежедневно донасяли на брега), вместо на каменния му димящ съсед Драконов камък. Макар и никога да не били драконови ездачи, Веларионите в течение на столетия останали най-старите и най-близките съюзници на Таргариените. Тяхната стихия била морето, не небето. По време на Завоеванието тъкмо корабите на Веларион пренесли войниците на Егон през залив Черна вода, а по-късно формирали по-голямата част от кралската флота. През първото столетие от управлението на Таргариен толкова много лордове на Приливите служили в малкия съвет като управители на корабите, че службата се възприемала като почти наследствена.